Контакт

Съприкосновение

Обичам да се разширявам.

Когато сетивата достигат пластове, които са на гра

ницата на съществуващото, отвъд

сякаш преминаваш в друга действителност.

Разтваряш се до атомно ниво и изтичаш като фин

а енергия в това, което възприемаш. Сливате се. Усещаш го с някаква друга чувствителност – нематериална, но долавяща същността.

Вътре съм. И едновременно отвън. Чисто съзнание, което прониква.

Разтичам се и се събирам само с една мислена конвулсия.

Нещата

Има много неща. Минаваш край тях или се плъзваш по повърхността им като вече си другаде.

Свободата е измамна. Колкото по-големи са възможностите за избор, толкова повече се объркваш. Очите ми са отворени и се пълнят. Придържам се към вътрешния си свят, за да не се загубя в изобилието, което заплашва да ме погълне.

Минимализмът те кара да се съсредоточиш.

Следвам нишката на това, което резонира със същността ми – единственият ми пътеводител през лабиринта. Тогава имам усещането, че съм стигнала до откритие.

А когато почувствам, че нещото ме е

чакало и най-сетне ме е открило, това е откровение.

Виждане

Съществува един миг, в който светът спира.

Нещото е там и ти го ВИЖДАШ. Може би то също те вижда.

Може да стои тихо. Може да те вика.

Настъпва тишина, която се пълни със значение.

Колко много е способен да съдържа един миг!

Няма време.

Няма нищо друго.

Проучване

Някои неща не са така дружелюбни. Обикновено не ме привличат.

Но други са енигма. А това е предизвикателство.

Лъч. Това е твоето „пипалце”, с което проникваш в дебрите на непознатото.

Тихо осветяваш с лъча ъгълчетата.

Трябва да хванеш очертанията на Другото.

Бъди празен, за да го приемеш.

Макро

Влизам в макро ракурс.

Нещото, което опознавам, ме изпълва.

Аз съм То.

Разтваряне

Режим на „множествено единство”.

Пръсвам се в средата.

Тя ме поема. Не ме попива напълно щом още съзнавам, че съм нещо

, което я опознава.

Но се усещам част от нея. Мога да я почувствам отвътре.

Допир

Затварям очи. Докосвам го.

То излъчва. Енергията преминава през кожата ми и влива същността му в мен.

Отворена съм. То тече. Оставам така, докато се изрази.