Следващият текст е основан на подборния превод на книгата на Николай Курдюмов, на който попаднах преди три-четири дена. Прочетох и самото произведение на руски.
Разбирам основанията на автора на превода да представи в стегнат вид идеите, изложени там. Те са стойностни, но стилът е изключително експресивен, а е добре тезите да изпъкнат. Езикът на автора е много силно разговорен, което до голяма степен е запазено в превода.
Аз промених това и вдигнах стила, тъй като сметнах, че така текстът става по-рационално възприемаем. Прецених също, че си заслужава да бъдат включени и други моменти от книгата така, че да са представени идеите, заложени във всяка глава, като се следва автентичната структура. От друга страна, съм редактирала изрази, чийто превод намирам за несполучлив.
В резултат на всичко това моят превод е два пъти по-дълъг от този, от който тръгнах, и дори в някои общи места те не съвпадат съвсем нито като изказ, нито като съдържание. Това е моят прочит на източниците. За желаещите да се запознаят със самите тях, ето адресите:
Оригиналът на руски: http://www.liveinternet.ru/community/858158/post99843475/
http://www.1-sovetnik.com/articles/article-288.html
Николай Курдюмов – Семейните отношения (превод-резюмe)
http://www.yosif.net/articles.php?lng=bg&pg=52
За едни любовта е интригуваща тайна, късмет, съдба, стихия. За други – инструмент на щастието, който трябва да умееш да ползваш. Първите живеят заради чувствата. Вторите искат сами да определят своята съдба. Смея да уверя любителите на тайните: стихията доставя много повече удоволствие, когато можеш да я управляваш, когато си й равностоен.
Нима може да стане нещо във вашия ум без ваше участие? А вие самите къде сте?! Престанете да прехвърляте вината на другия! Любовта – това си ти самият!
Любовта – това е абсолютна чистота на съвестта пред някого или нещо. Ако отдаваш всичко, което можеш, без да подвеждаш, без да излъжеш, без да криеш, ще чувстваш любовта като награда.
Правило: почувстваш ли намаляване на любовта – търси: или си подвел или си сгрешил. Поправиш ли се – любовта ще се върне.
За мен външността никога не е имала голямо значение. В себе си и в другите ценях добродушието и откритостта. Аз не се влюбвах – дружах. Можех да се привързвам силно, но повече към човека отколкото към тялото. Опитваха се да ме омаят момичета, които не познаваха поражение и се проваляха: ако ще да се пукнеш, аз не се влюбвах, а ставах приятел.
Необходима ни е обща реалност. Напълно да се отворим един за друг, до последното ъгълче, до всички скрити цели и желания, отначало докрай, до последната целувка с някого, и тогава получаваме шанс да се разберем един друг истински, реално.
Какво означава "обичам те"? Отговорът на този въпрос е: не в чувствата, не и в думите, а именно в постъпките на обичащия. Той е много конкретен. Повечето признания означават едно: "искам винаги да имам твоите грижи за мен, твоя възторг от мен, твоето съчувствие към мен".
1. Анатомия на любовта
На повърхността любовта се оказа доста обикновено нещо. Това е коктейл от три компонента: ПРИЯТЕЛСТВО, ЗАВИСИМОСТ И ВЛЕЧЕНИЕ. Техните пропорции са различни при всички, но самите те са закон на природата.
1. ПРИЯТЕЛСТВО
Това са управляеми отношения. Тях може да ги укрепиш или прекратиш. Укрепването на приятелството – това е усилване и подобряване на живота. Прекъсването на умела дружба е практически невъзможно. А честната раздяла между приятели не е загуба. Извод: приятелството е застраховано от всякакви неприятности дотолкова, доколкото приятелите умеят, искат да изяснят и да изградят отношенията си. За мен това означава, че приятелите са гарантирани въобще от неприятности. От това произлиза: много е глупаво, ако жена ти не е най-добрият ти приятел.
2. ЗАВИСИМОСТ ОТ ПАРТНЬОРА
Разяснение относно реактивния ум
Какво придава на влюбеността такава сила и пищност? Смешно прост емоционален механизъм:
Нашето подкорие се състои основно от "реактивен ум". Това е като животинската част от ума – спонтанните и емоционални реакции спрямо обстановката. Той е по-древен от аналитичния ум и затова е по-силен от него: нашето мислене основно оправдава емоциите.
Каталогът на реактивния ум – това е реактивна банка. В нея има записи, неотличаващи се с мъдрост: колекция за преживените опасности и спасения. Пострадах – «опасност!». Спасиха ме, жалиха за мен – «защита!».
Емоционалните реакции се определят от записите в банката на реактивния ум. Записите в банката стават в момент на частично или пълно изключване на съзнанието: при травми, шок, афект, наркотично опиянение, крайно изтощение. Всичко, което е причинило болка, страх, шок или загуба, завинаги се маркира с етикета "ОПАСНОСТ". Всичко, което в този тежък момент ни е спасило, подкрепило, просто ни е съжалило и дори се е престорило, завинаги се обозначава като "ЗАЩИТА". Това са емоциите! От момента на записите, цял живот, при среща с нещо "опасно" ние игнорираме, боим се или отблъскваме, а при среща със "защита" се наслаждаваме и изпадаме в еуфория. Оправдателното мислене услужливо обяснява, какво ни е привлякло или отблъснало в човека. И ни е с охота му вярваме.
Признаците "опасен" и "защищаващ" се записват върху всичко, изцяло – от външността до емоциите и фразите. Най-смешното е, че реактивният ум обобщава тези признаци наред. Достатъчна му е лека прилика, сходство. Ухапало ви е малко рижо, рошаво куче във входа и вече всичко рижо, рошаво и всички входове, не ви харесват. Ако очилат брюнет в дънки е прогонил кучето и ви е взел на ръце – то оттогава всичко дънково, всички очила и всички брюнети предизвикват вашето доверие.
Способността ни да надиграем своята банка на емоциите, да запазим от нея своята независимост, навсякъде наричат сила на личността, сила на духа.
И така, ако си падате по някого, който не ви е приятел, падате си силно и гледайки отстрани – вие сте зависим. Ако вниманието или присъствието на предмета на въздишките ви, предизвиква еуфория, а неговото заминаване – паника или униние – вие сте зависим. Ако вашето щастие е несъвместимо с неговата (нейната) лична свобода – вие сте зависим. Ако мислите постоянно за някого – вие сте зависим. Ако ярко си представяте, какъв е той, вярвате в него, точно знаете, че е точно такъв – вие сте зависим. Ако сте готови заради него на всичко или вярвате, че той е готов на всичко заради вас – вие сте зависим.
Зависимостта (т.е. "зовът на реактивния ум") е капан. Целта на банката е да ИМА ЗАЩИТНИК. Когато сте зависим, партньорът като личност не ви интересува нито грам. Неговата лична свобода е ваш враг. Тя предизвиква ревност – страх от загуба на "защитника". Под маската на нежната любов, във вас стои чудовище, вкопчило се в реактивния образ. За отклоняването от този образ, партньорът ви незабавно получава обида или гняв.
Да се влюбиш не е ценност, не е заслуга. Заслуга е да създадеш приятелство.
Като равносметка имаме уравнение: за да имате шансове да живеете с удоволствие, делът на приятелството не трябва да бъде по-малко от оптимума. По-точно: колкото повече приятелство, толкова любовта е по-сигурна, по-пълнокръвна и по-ярка.
3. ВЛЕЧЕНИЕ
Влечението е просто привличане между половете, възторгът от създаването на ново тяло от нищото, очакването на сексуалния екстаз. То е пропорционално на силата на приятелството или на зависимостта (потребността просто да чукаш едно тяло е клиника, за нея не говорим). Зависимостта често се проявява в леглото като екстаз и еуфория, а приятелството – като нежност, грижа и внимателност. Прекрасно е, когато едното е украсено с другото.
Влечението може да възникне много бързо. Често един разговор ражда силно взаиморазбиране, или една среща и си хлътнал. И това е достатъчно, за да се занимаваш с удоволствие с любов. А може да го почувстваш след продължителна дружба, след раздяла, някакво произшествие или важен разговор, когато изведнъж започваш по-дълбоко да разбираш човека.
Влечението е етично, полезно и радостно нещо. То подобрява живота. Колкото човек е по-здрав душевно, толкова по-устойчиво и ярко е неговото влечение към този, когото е избрал. Но това не е нещо ново. Ето в какво е новото: въпреки популярния младежки предразсъдък "влечението на приятелството" с нищо не е по-лошо от "влечението на влюбеността". Освен това, то не се превръща в разочарование или обида, както се случва често, ако в леглото скочат две зависимости. За склонните да дружат влечението е доста управляемо, техният секс е по-разкрепостен и по-безопасен.
Зрелите, преминали през това и разбрали разликата между чувства и отношения, повече ценят приятелството, но по стар навик "вярвайки в любовта", често се бъркат и си правят нови цицини. Тези, които са се разочаровали, без да вникнат, се превръщат в скучни и мърморещи възрастни хора.
Птиците, животните, дърветата просто живеят. Просто правят това, което е нужно. Те нито са прави, нито неправи, нито добри, нито лоши. Те са те. Това е достатъчно. Възможно ли е сериозно да смятате, че едно коте не е право? А тригодишно дете?
Именно така живеят свободните хора. Животът ги напряга не повече отколкото вас групата в детската градина. На тях не им е нужно към нищо да скачат — те и така са високо.
А ние – о, ние много искаме да бъдем добри в очите на другите, защото имаме комплекси. Ако някой непрекъснато подтвърждава, че сме добри, това храни нашето самолюбие. Яростен опит да забравиш, да скриеш от себе си своите комплекси. Налице е най-главната зависимост – зависимост от себе си.
Смешно: любовта е безпощаден начин да се любуваш на себе си, на любимия.
Както и за влюбеността редица убеждения се тиражират в световната литература, киното и популярната култура на всички времена: Да обичаш – това е душевен подвиг! Лошият човек не е способен да обича! Влюбеният винаги е прав! А който не обича, е безчувствен и мерзавец! Ако не си съгласен с всичко това, си заклеймен.
Обикновено възлюбеният е просто огледало. Кое в моя любим е за мен основното в този случай? – Да ме обикне. Да оцени в края на крайщата моите достойнства. Да ми се радва и да се възхищава от мен. Да ми е благодарен за грижите. Да му е хубаво с мен. Да бъде щастлив с мене, да има успех и благополучие благодарение на мене... Навсякъде мене, с мене, за мене!!! Бъди много много щастлив, но само с мен.
Необходимо е душевно величие: Аз просто ще живея. Ще му помагам – ако желае. И радостно ще се любувам на това как е щастлив. С този, с когото му е приятно! Това означава да позволиш на човека да живее така, както той самият иска. Означава да се радваш на неговите радости. Така се радваме на игрите на своите домашни животни, на веселието и свободата на чуждите деца, на свободните решения на приятелите, колегите, на различни чужди хора.
Честното възхищение от човека е висша наслада. А да се възхищавате един от друг – удоволствието е направо нереално.
Ако човекът е комплексиран, неопитен, наивен и неимунизиран за възхищението, твоят възторг би бил огромен капан за него. Може да стане зависим, а отговорността пада върху тебе. Получил за себе си удовлетворение, после да обърнеш в друга посока?! Не е човешко. Трябва да се чете Екзюпери!
Едно от най-популярните убеждения е: «Ревнува – значи обича!» Класика.
Агресивният афект е форма на страх, средство за отчаяна защита. И то е приложимо към абсолютно всичко като вид завист.
С какво толкова ни застрашава нещо, което възлюбленият прави? Оказва се, че не ревнуваш «от някого». Ревността е вътре в теб. Старият познайник – комплексът, който буди универсално чувство на объркване, страх от загуба, опасност, заплаха за благополучието. Страхуваме се, че ще загубим собствената си значимост и правота. Предпочели са друг, сравнили са не в моя полза, следователно са ме обезценили, унизили. Бил си всичко, а си станал никой! Още по-лошо — нищо!!!
Какво искаме да получим от любовта? Просто да гледаме на себе си през неговите възхитени очи. Но любимият не е длъжен да се възхищава и благодари в строго съответствие. Тук има варианти в зависимост от хората.
Вземете лист и напишете всичките си основни комплекси – това, което ви пречи да живеете, както бихте искали. На друг лист ги препишете под формата на желани достойнства. Прибавете и това, за което се уважавате.
Тези именно неща е задължен искренно да потвърждава любимият ви, за да чувствате неговата «благодарност за вашата любов» и да бъдете щастлив.
Ето най-разпространените типове «любов до гроб»:
Страдащ. Такъв партньор не е в състояние просто да се радва на вас или на живота. Нужно му е да бъде отхвърлян, за да го спасявате после. Задължението на партньора е да потвърждава значимостта на неговите мъки. Партньорът е ценен, защото е управляем чрез съчувствието. Най-добрият начин да го накараш да се влюби е като си хладен, оставяйки надежда. Най-добрият начин да го задържиш е чрез редовни провокации на ревност, в острите случаи – намеци за раздяла. Най-добрият начин да го загубиш или да се избавиш от него е да го обикнеш открито и вярно. Тук се губи интерес: за него няма самолюбуване на страданията му.
Влюбен. В основата е митът за ценността на любовта сама по себе си. Най-често е начетен «страдащ» или «мамино детенце». Задължението на партньора е да преживяват голяма любов, дори ако не се чувстват така. Най-добрият начин да го накараш да се влюби е като проявяваш хладна достъпност. Начинът да го задържиш е снизходителната загриженост: «Никой не ме е обичал така…» . Най-добрият начин да се избавиш от него е да станеш същият като него. Как се цени любовта на другия сме виждали вече – в гроба! Ромео и Жулиета! Главното за тях е да чувстват. Престанеш ли остро да чувстваш – губиш себе си и смисъла на живота. А ако партньорът е човек уравновесен, умен и великодушен?
Оплакващ се. «Страдащ», в добавка с инфантилност и малодушие по природа. Обикновено млад. Умилява се от себе си, нещастен до екстаз. Гълта таблетки, демонстративно разхвърляйки остатъците по пода. Вампир.
Развит влюбен. Т.е. «влюбен», осъзнаващ, че самият той и неговите емоции не са едно и също. Това са умни хора, които строят съдбата си със собствените си ръце. Честно се опитват да разберат чувствата си, не подвеждат любимия, намират изход. Опитът от художествената литература и образоваността в психологията са плюс, но малко помагат. Много повече помагат общуването, старанието да се разбере любимия човек. Начин на завоюване и задържане – честност, искреност, откритост и общи интереси. Начин да ги загубиш – разрив в общуването: игнориране на въпросите и отбягване на отговор.
Добър. Най-често е послушно дете на строги родители, живеещи по предписанията. Не понася агресия и конфликти. Дори когато много губи, остава «добър». С удоволствие отдава лидерството и отстъпва. При добро ръководство е прекрасен, щастлив съпруг под чехъл или вярна, грижовна съпруга. Начин за завоюване – инициатива, ответна доброта и ласка. Начин за задържане – да сте загрижен лидер, «мама», «татенце», да снемете от него отговорността за решенията, да цените добротата и отстъпчивостта. Начин да се избавите – просто да си отидете с добро. Да загуби вас ще му е по-лесно отколкото да загуби добротата. Ще вини не вас, а себе си: това го прави още по-добър.
Благороден рицар. Тук не е задължително вие да обичате, но винаги обичат вас. А това задължава! Щастието еднозначно се свързва с нравственността. Постъпвате както трябва, обикновено сте честен, намеренията са сериозни, наивно сте уверен, че точно това се очаква. Висше задоволство изпитвате да притичвате на бял кон и да предлагате ръката и сърцето си. Естествено, без да питате за съгласие – защо е необходимо? Замаяният възлюбен попада в сценария, съгласява се, но скоро осъзнава, че жестоко се е насадил: да се развали такава любов посредством брак?! Начин за завоюване – благородство. Да се влюбиш, честно да се откриеш; да страдаш, но благородно да не предявяваш претенции. Уцелва смъртоносно! При девойките гаранцията е пълна: честно да помолят за дете и да забременеят. Честността тук е основното! Стойки и прикриване благородният не прощава. Начин за задържане – да го приемеш такъв, какъвто е. Да му бъдеш приятел, бидейки себе си – откритост, искреност. Обожава да изпълнява вашите желания и на всяка цена трябва да види как се радвате. Най-добрият начин да се избавите е да престанете да бъдете приятел, да се затворите. Особено жестоко е, ако отхвърляте и обезценявате грижите му. Тогава страда и търси грешките в себе си. Но, стигайки до края, най-често прозира и остава собствената си личност.
Женският вариант на рицарството е грижовната мама. Жали всички, които се влюбват в нея и страда. Омъжва се, сама дърпа семейството, мъчи се и упреква «детето» за това, което е – «дете». А какво друго да бъде, ако мама е до него?! За да е татенце е нужна дъщеря!
Каменна стена. Обикновено чисто мъжки вариант. Любовта въобще не е задължителна. Той е прав винаги и за всичко – такива проблеми няма. Бракът е партньорство за оцеляване. "Ето ти дом – пълна паница, пари, парцалки – и не е твоя работа, къде ходя. Живееш на мои средства! Ако не ти харесва – ето вратата. А изневериш ли ми – ще те убия на място."
Начинът да спечелиш «стена» е: повече от всичко на света да искаш да се скриеш зад нея. И да не дава бог да се опитате да я преправяте! Начинът да задържиш такъв човек е да не искаш нищо освен самата стена. Начинът да се избавите е: видимо, бързо и решително да си тръгнете и то там, където няма да ви открият.
Такъв човек с удовлетворение отбелязва, че вие без неговия дом, положение, пари сте никой. А в дружбата с жена такива като правило не вярват.
Женският вариант на «стената» е нервозна «мамаша», затиснала мъжа под чехъла си и презираща го за това. Избира тих човечец, методично го гони за това и онова и издивява от липсата на «истински» мъже. Скрито уважава грубата сила.
Краен. «Аз съм най най, успях, постигнах. Няма друг като мене!». Запален сноубордист, музикант, учен, ди-джей, ловец, яхтсмен. По идеала е нужно да се увличат, да се възхищават и да почитат героя като гуру. Противопоказано е да се критикува и да се обезценяват рекордите. Внимание: особено опасно е да го превъзхождате в крайностите!
Богаташ. Вариант на «стената», но още по-недостъпен. Често е уверен, че може да ви купи, но ако това се окаже истина, ви презира. Да го спечелите не е лесно. Ще победи най-вероятно тази, на която е по-приятно да харчи. За да бъде задържан, най-добре е да бъде опитомен. Не е лесно, но си струва. Да бъдеш щастлива, пилеейки неговите пари е задължително, но недостатъчно. Верността, ласката, добрият гръб и външност, сексуалността, както и умението да бъдеш интересна, умна, целенасочена. Умерен ото възхищение от деловите му качества и интерес към работата също няма да навредят. Да се избавите е лесно – достатъчно е да започнете да се пъхате в бизнеса, да обнаглеете, да изневерите, силно да оскърбите. Ще ви изпрати и ще забрави. Но Боже опази да се хвърлят пари – няма да спре, докато не си отмъсти напълно.
Най-прав. Това е просто клиничен случай на неоценените достойнства. Най-често е подтискаща личност. Изисква постоянно внимание, почтителности, отстъпки. Не понася несъгласие за каквото и да било. Да се опитате да спечелите такъв е глупост, да го задържате е грешка. После е много трудно да се избавите, тъй като ще бъдете заплашван, бит – той отмъщава, но не пуска жертвата си.
Не като всички. Това е твърде безобиден вариант, който живее с кредото, че интересен е този, който се отличава от тълпата. Как може да се обича някой, който е въплъщение на сивата посредственост?! Основното е да не настоявате на общоприетото, да не бъдете традиционалист и да не критикувате «оригиналността», стигаща от време навреме до крайности. Да завоювате и да задържите такъв човек можете, ценейки го и споделяйки помежду си интересите, самобитността и различието си.
Високодуховният, високообразованият, висококултурният и прочие високосамовъобразяващият са честолюбиви, обидчиви, категорични. Често подтискат, но са на високи длъжности и на почит. Достатъчно е да се съгласявате и да издухвате прашинките.
Какъв комплекс от типове е за предпочитане, ще запита наивният читател. Отговорът е: никакъв. За предпочетане са хора, свободни от всички тези «ваши задължения», поне доколкото е възможно.
Изясни се най-загадъчното и подлото: защо, едва получили своето въжделение – любимия, ние изведнъж губим интерес и това е толкова по-вярно, колкото повече той ни е възлюбил? Не достига самолюбуване от какъвто и да е вид. Всяка роля/тип е страх от загубата на партньора, за да се стреми към нас. И продължаваме да играем ролята на типа си.
9. РАЗЯСНЕНИЕ ЗА ВЛАСТТА НАД ЧУВСТВАТА
И така, ние всички в зависимост от натурата се влюбваме и дружим в различни пропорции, прибавяме към това влечение и го наричаме любов.
Чувствата – това е яркост на впечатленията, божествен дар, цветовете на живота! Затова, смисълът не е в това "да управляваш своите чувства". Смисълът е в това твоите чувства да не те управляват.
Колко ярко може да се преживяват емоциите, когато върху теб не оказват натиск никакви съмнения, никакви страхове, когато не ти пречат и най-малките комплекси за непълноценност! Човек с лека банка преживява чувствата в пъти по-ярко.
Всички реактивни емоции са натрапчиви, защото са породени от страха. Ненатрапчивите – това са тези чувства, при чието преживяване не зацикляме. Това е, когато сте хлътнали до загуба на разсъдъка, ядосали сте се до безумие или едва не сте откачили от уплаха, а след два часа можете да се смеете от душа на това. Вие преживявате чувства, но те не ви управляват. Така че, колкото по-малко ви управляват чувствата, толкова по-ярко се преживяват те!
Висш пилотаж в партньорството е налице, когато приятелството с усмивка украсява себе си със зависимости, оставени за собствено удоволствие.
Как да не сдържате чувствата си и същевременно да сте на кормилото?! Много лесно. Погледнете веселите приятели оптимисти.
За такъв човек чувствата са само чувства. Той не се страхува от тях. Не се опитва да ги подтисне. Той ги приема такива, каквито са, но не се идентифицире с тях. Не позволява те да го управляват. Просто ги използва, за да изпитва наслада! Това е вътрешна свобода, която представлява сила на личността и й придава обаяние. Това е 90% от привлекателността и сексуалността при каквато и да е външност. Такива хора просто не могат да бъдат некрасиви!
Така че, преживявайте цялата магия, но оставайте самите вие. Гледайте на себе си с хумор. Отнасяйте се към своите чувства добродушно и не толкова сериозно.
10. КАК ДА БЪДЕМ ЩАСТЛИВИ В ЛЮБОВТА?
Обикновеното наблюдение показва, че никога любовта не е била щастие сама по себе си. Щастието е много, много по-широко понятие. То е цел в живота. Съдържа и владеене над себе си, и стабилност, и безопасност, и свобода, и самоизразяване, и творчески растеж, и много още – у всеки различно.
За да бъдете щастливи в любовта, трябва просто да бъдете щастливи! Проблеми с любовта нямат тези, които умеят да бъдат щастливи самостоятелно.
За партньор е нужна сродна душа, а не първият срещнат, горещо влюбил се във вас.
Чувствата пречат да се разберем един друг. Разбирането позволява да се чувства всичко.
2. КАК МОЖЕМ ДА ИЗБЕРЕМ ТОЗИ, КОГОТО ТРЯБВА?
Това е елементарно, Уотсън – ако има в кого и ако знаеш как.
Да избираме партньор си струва тогава, когато искаме сериозни отношения. Ако просто търсим приключения, задачата е съвсем друга: да избягваме неприятностите. В първия случай трябва да изчислим най-добрия вариант, а във втория – най-лошия.
Тук ни е нужен способ да изберем човек, който по-добре от другите умее да бъде партньор. Т.е. да бъде честен, да общува и да гради отношения, а също да работи, да е здрав и да подобрява живота. Работата е ясна – ще избираме от тези, които са ви симпатични. Дори и такива да са дефицит, вие ще можете да избегнете явния губещ вариант или да си представите ясно какво ви трябва. Уви, да се направи така, че той да ви избере, си е ваш проблем. Макар и този въпрос тук да се разглежда доста подробно и вашите шансове могат да пораснат силно.
1. КАК ИЗБИРАМЕ ПАРТНЬОРИ
Традиционният избор на партньор като правило няма нищо общо с неговата обективна оценка: никой не знае, какви качества трябва да се оценяват. Всеобщата практика на женитбите се състои в това, че си нямаме и най-малката представа какво е необходимо за партньорството и намира ли се то у нас. Ние избираме партньори (за цял живот!) по най-удивителните начини.
1. Влюбили сме се и отиваме в гражданското през глава. С други думи, прехвърлили сме цялата по-нататъшна отговорност на партньора: ах, аз, виждате ли, ОБИЧАМ, това е главното! – а останалото не е моя грижа. Тук изборът е направен от реактивния ум, доколкото аналитичният е откачил.
2. Обратното: подкупили са ни влюбеността и обожанието. Благородно сме решили да ощастливим и да бъдем нужни. Ако зад "обожанието" на любящия няма достойна личност – това е тежък случай. Тук сте избирали не партньор, а собствената ви представа за своето благородство. Морално е оправдано, но също е много опасно.
3. Трагическият мъжки случай на женитба по задължение да бъдеш баща. Зле е и за двамата. Няма никакъв избор – капан. Не вярвам в успеха на такъв брак. Момчета! Учете се на грамотен секс! Вие сте длъжни да знаете точно какво правите. Момичета! Нежеланата бременност е най-дивото сексуално извращение. Пролетно настроение и… прецакала си едновременно трима: себе си, него и детето (за родителите изобщо мълча – там е инфаркт). Договорете се за всичко това преди свалянето на гащите и не трошете толкова животи!
4. По-редкия, но типичен начин: минали под венчило, за да избягат, да докажат нещо от любопитство или от скука. По-точно, вземат това, което е наблизо и блести по-силно. Изборът е направен не от човека, а от неговия комплекс за непълноценност.
5. Да отстъпиш на желанието на родителите, увещанията на приятели, традициите, морала – т.е. отказали сте се от своя избор в полза… на кого?
6. Изкушили сте се от благата на партньора. Т.е. избран е не той, а благата му.
Обърнете внимание: нито в един от случаите ние дори не помисляме сами да оценим своя партньор! Оттук е и резултатът. Между другото, числото на успешните семейства (не процентът на неразведените двойки, а процентът на семействата действително живеещи в пълно разбирателство) е изчезващо малък. И вашата задача е да попаднете в него.
2. СКАЛА НА ЕМОЦИОНАЛНИТЕ ТОНОВЕ
В началото на 50-те Хабърд е открил това, от което зависят всички главни жизнени характеристики на личността.
Нашите емоции не са хаос, а скала. От най-положителните до най-отрицателните. Ние винаги се намираме в някакъв емоционален тон. Тонът е като степен на благополучие – постиженията на нашия живот от наша гледна точка. Колкото по-малко е напълнена и заредена реактивната ни банка, толкова по-леко човек възприема живота и толкова е по-висок неговият тон.
Грубо може да бъде представено, че ако човекът постоянно го подтискат и бият по главата, то той ще се спуска по скалата на тоновете отгоре на долу.
Ето най-основните тонове на скалата:
4,0 Ентусиазъм: "Правя и мога. Животът е прекрасна игра!"
3,5 Веселие (бодрост): – "Животът е великолепен, да се живее е удоволствие!"
3,3 Интерес: "Това е просто супер, дайте да го направим!"
3,0 Консервативност: "Зная точно, как трябва да се живее и съм уверен в себе си."
2,5 Скука: "Животът си е живот. Нека върви както му се иска, а аз ще си почина."
2.0 Антагонизъм: "Не си прав! Престани!"
1,8 Болка: "Проклятие! О, не, само това не! А-а, така ли?!"
1,5 Гняв (злоба): "Ще те убия!!!"
1,2 Липса на съчувствие (хладност): "Това са твои проблеми, на мене не ми пука."
1,1 Скрита враждебност (фалш): "Всички са боклуци. Ще се наложи да се правя на добър. Добре, да видим кой кого."
1,0 Страх: "Господи, майчице, какво е това? Помогнете!"
0,9 Съчувствие: "Бедният, колко ми е жал за теб! Толкова е зле и нищо не може да се направи!"
0,8 Сдобряване: "Живея заради теб!.. Ще направя всичко, което поискаш!"
0,5 Мъка: "Ъ-ъ-ъ-ъ-ъ!!! Колко съм неща-а-стен! Колко ми е жал за мен самия!"
0,1 Апатия: "Свърши се. Нищо не може да се направи. Оставете ме на мира."
Тази скала е закон на природата. Тя описва състоянието не само на човека, но и на животните. Животът струи като извор и ние можем да подскачаме нагоре и да падаме надолу по скалата. Но по-голямата част от времето – когато всичко е наред и е спокойно – ние прекарваме в свой, характерен тон. Този тон определя нашата способност да живеем и да бъдем партньори. Може да се каже, че той определя всичко.
Първо, общата разумност, способността ни да прилагаме по отношение на живота собствени решения, спада главоломно, когато бъде надиграна от реактивната банка: в ентусиазма – 100%, в консерватизма – вече 50%, в антагонизма – 20%, в скритата враждебност – 10%.
Второ, с падането на тона спада физическото здаре. Тялото е нашият инструмент за живот. Неговото състояние е такова, каквото го зададе стопанинът му. Тялото на такъв човек е просто във възторг: да се живее е интересно! Труди се с упоение, не се изморява, болестите са ненужни, имунитетът е по-висок, метаболизмът – като часовник. Такава охота да се живее по-дълго! – и на петдесет да е, виждаме енергичен и сексуален човек в пълния разцвет на зрелостта си.
А представете си хронична озлобенност или самосъжаление. Животът не струва, всичко е отвратително, каквото и да е направено: огън да го гори, бъдеще няма. Целта е една: другите да ти съчувстват и да бъдат управляеми. Естественно, човекът нищо подобно не осъзнава, но ще набие всеки, който каже такова нещо за него. Болестите стават ценност. Обмяната и имунитетът, както и ерекцията падат. Тялото полекичка се скапва.
И трето, от тона зависят 24 социални и умствени характеристики на човека (подробно е изложено в книгата "Самоанализ"). Ето главните: енергичност, здраве, сексуално поведение, начините за контрол над обкръжението, етическото ниво, способността за общуване, способността да се предават съобщения, отговорността, отношението към истината, отношението към целите, способността да разбираш другите, отношението към хората и вещите, чувството за хумор или буквалното възприемане, податливостта на внушения, способността да бъдеш приятел, способността да изпитваш удоволствия, способността да бъдеш разбран, потенциала на успеха и оцеляването.
1. СПОСОБНОСТТА ДА РАЗБИРАШ – ДА СЪЗДАВАШ СЪГЛАСИЕ, ОБЩА РЕАЛНОСТ
Ентусиазъм 4,0: Леко разширяват своята реалност, отчитайки другите гледни точки. Променят своята и чуждата реалност.
Веселие 3,5: Способен е да разгледа чуждите гледни точки и да промени своята. Готов е на съгласие.
Консервативност 3,0: Осъзнава, че чуждата реалност също може да бъде ценна. Сдържано съгласие.
Скука 2,5: Безразличие към разликите в реалностите, отказ от съпоставяне. Безгрижен.
Антагонизъм 2,0: Защитава своята реалност, не съглашателства. Опитва се да опорочи чуждата гледна точка.
Гняв 1,5: Разрушава чуждата реалност, никакво съгласие.
Скрита враждебност 1,1: Съмнява се и в своята, и в чуждата реалност. Не се доверява.
Мъка 0,5: Срам, безпокойство, силни съмнения в своята реалност. Под натиск леко приема чуждото мнение, без да оценява.
Апатия 0,1: Пълно отдръпване от реалността. Собствена реалност не съществува.
2. ОБЩУВАНЕ: РЕЧ, ВЪЗПРИЕМАНЕ И ПРЕДАВАНЕ НА СЪОБЩЕНИЯ
Ентусиазъм 4,0: Бързо, отчетливо и пълно излага и разбира. Предава добрите новини и отрязва източниците на лошите.
Веселие 3,5: Готов е искрено да излага своите възгледи и да разбере чуждите. Предава добрите вести и отхвърля лошите.
Консервативност 3,0: Нерешително изказва някои възгледи; възприема възгледи, изразени в предпазлива форма. Предава по-внимателно съобщенията.
Скука 2,5: Случайни и безцелни разговори. Възприема неутралните неща. Предава не винаги. Не възприема съобщение, ако то е по-високо или по-ниско по тон. Засича в екстремални ситуации.
Антагонизъм 2,0: Говори с заплахи и отрицания, подтиска. Възприема подобните тонове, надсмива се над високите тонове. Предава основно спорните и враждебните съобщения.
Гняв 1,5: Говори за разрушения и ненавист, възприема същото, отрязва високотоновите хора. Изкривява съобщенията, привнасяйки своята гледна точка; отрязва добрите вести.
Скрита враждебност 1,1: Маскира порочните си намерения зад разговори за доброто. Възприема основно интригите, измамите и клюките. Предава само злонамереното. Прекъсва предаването на съобщения.
Мъка 0,5: Говори и слуша малко, основно за апатията, нещастията и съжалението. Съобщенията не предава – общуването не е важно.
Апатия 0,1: Не говори, не слуша, не предава – не осъзнава общуването.
3. СИМПАТИЯ И ОБЩУВАНЕ С ХОРАТА
Ентусиазъм 4,0: Силна симпатия (любов), насочена навън. Получава поддръжката на хората, творчески подобрява живота.
Веселие 3,5: Дружелюбен, готов за сближаване. Получава поддръжка благодарение на енергичността и творческите възгледи.
Консервативност 3,0: Търпимост при малка активност, приема сближаването. Привлича с поддържането на практичност и с морала.
Скука 2,5: Безгрижен, пренебрежителен към сближаването; не се грижи за поддръжката от страна на хората.
Антагонизъм 2,0: Враждебен, недоволен. Придирчив и критикар, за да получи желаното.
Гняв 1,5: Изразена, явна ненавист. Заплахи, наказания, плашене, за да господства.
Скрита враждебност 1,1: Не вярва на никого. Скритост, фалш, притворство, подлост, предателство. Прави се на приятел, но на практика използва. Обезценява другите. Подтискане, интриги, хипнотизъм с цел да управлява скрито.
Мъка 0,5: Самосъжалява се. Призовава за съчувствие, предразполага, притиска съвестта на другите, изкарва от релси. Сълзи и диви лъжи с цел предизвикване на съчувствие или симпатия и по този начин иска да подчини обкръжаващите.
Апатия 0,1: Пълно безразличие, отчуждение от хората. Имитира смърт, за да разберат всички, че не е опасен и да го оставят намира. Алкохолизъм.
А ето и останалите обективни качества, описани в Таблицата за оценка на човека (например, в книгата на Рон Хабърд «Самоанализ»):
Здравословно състояние и склонност към нещастни случаи.
Сексуално поведение и отношение към децата.
Състояние на личните вещи, жилището, облеклото.
Доколко се поддава на хипноза.
Потенциал за продължителност на живота.
Способност да изпитва удоволствие от настоящето.
Етическо равнище: способност да подобрява своя живот и този на околните.
Действителна социална ценност в сравнение с видимата.
Степен на смелост, отношение към опасността.
Способност да носи отговорност за своите действия.
Отношение към истината. Чест, честност, искреност.
Способност да разбира реалността и да постига съгласие.
По какъв начин се отнася с хората.
Реална ценност в качеството на приятел.
Реално отношение към околните.
Доколко буквално възприема нареждания.
Доколко добре бива разбиран от другите.
Реч: способност да говори и способност да слуша.
Отношение към съобщенията при тяхното предаване.
Поведение: способност да действа и да реагира на ситуацията.
Управление на окръжаващата среда и околните.
Настойчивост в постигането на целите.
Потенциал за успех.
Правила за работа с тоновете
За да се научите да определяте точно тона, е необходимо да преминете кратък учебен курс и куп тренировъчни упражнения. На нас ни е нужно да можем да различаваме високотоновите хора.
Техният главен признак е, че с тях е лесно да бъдеш самия себе си. Не се притесняваш от своите недостатъци, чувстваш вътрешна свобода. С тях е лесно да се общува, те са открити и искрени. Когато говориш с тях, чувстваш, че те са включени към теб и са внимателни. Те често помагат просто със своята гледна точка – при тези хора тя винаги е своя. Умеят много неща. Вещите им са в ред. Изглеждат добре, здрави и обаятелни. Обичат да се радват, да получават удоволствие, да работят и да творят и с това заразяват другите. Имат прекрасно чувство за хумор. Около тях всички са доволни, проблемите се решават, настроението е чудесно. Те не се обиждат за дълго време, не злобеят и не униват. Накратко казано – с тях е хубаво.
Има и точен тест за любителите на изследванията. Просто попитай човека за нещо, каквото и да било: за времето, за любимите занимания, за работата. После започнете да си задавате по-откровени въпроси: колко пъти си сменя чорапите или откъде е белегчето на бузата му, какво му идва на ум, когато ви погледне, как се отнася към оралния секс и под. Високотоновият човек бързо и директно отговаря на повечето въпроси. За всяко нещо говори така, както си е, почти без да се смущава.
Защо? Той е включен в реалността, намира се в настоящето и няма комплекси. Ако един човек само се прави на високотонов, такива въпроси предизвикват в него проблеми. Директни отговори може изобщо да няма. Човекът дълго обмисля, какво да отговори, изплъзва се от темата, извърта отговора, отвръща на въпроса с въпрос, неловко се опитва да се шегува или отказва да даде отговор.
Вече може да започнете избора.
ПРАВИЛО 1. Ако можете да избирате високотонов човек, трябва да го вземете без пазарлъци. Станете му приятел, а любовта ще дойде по-късно – с него това не е трудно.
А какво да се прави, ако вашия собствен тон е нисичък? Направете всичко, за да вземете високотонов партньор и се опитайте да не му отровите живота! Учете се от него: той е по-разумен, дори и вие да сте по-образован. Тонът, това е тази житейска мъдрост, която няма да намериш в академиите. А ако няма високотонов?! Тогава търсете партньор от своя тон.
ПРАВИЛО 2. Тоновете на партньорите не трябва да се различават силно.
Тук трябва да отхвърлите комплексите и кокетството и да определите своя тон.
Тонът – това е главния възглед за живота: кофти ли ви е или добре, владеем ли го или се търкаляме в канавката, като цяло хората прекрасни ли са или измет и т.н. Тонът е основата на вашата реалност. Затова на хората от различни тонове им е трудно да се разберат един друг – гъската не е приятел със свинята.
Ако съвпадате по тон, ще гледате с едни и същи очи на живота, и ще ви е много по-лесно да се договорите. Такива двойки могат да живеят много хармонично, от тях се получават добри семейства. Нека да не преживяват толкова ярко живота си – на тях са им достатъчни техните преживявания.
ПРАВИЛО 3: Тоновете на партньорите с времето се сближават.
Да вземеш нискотонов партньор е тежка отговорност. Вие се подписвате да го издърпате, да го вдигнете, да го превъзпитате, да го поддържате. На него ще му е много хубаво с вас – той ще се изкачва по скалата. А вие – обратното. Не е ясно кой кого ще надвие в дърпането. Такъв партньор е постоянно вашето малко дете и се решават на това само тези, в които е жива потребността да възпитават и се грижат.
ПРАВИЛО 4. Двадесет пъти помисли, преди да вземеш нискотонов партньор! Едва след като вникнеш в тона, можеш да гледаш на общите възгледи, увлечения и цели – общата реалност, която поражда взаимната симпатия.
3. ДВАДЕСЕТ ГОДИНИ СЛЕД СВАТБАТА
Да се създаде добро семейство е много просто.
1. Намерете щастлив човек.
2. Не му пречете да бъде такъв.
1. ПРИЯТЕЛСТВО НА ДВАМА ВИСОКОТОНОВИ [в превода това фигурира като „ДВЕ ВИСОКОТОНОВИ ДРУЖБИ”. Този пример показва една от причините, поради които предпочетох да публикувам собствена версия на текста – бел. моя]
Приятелството във висока степен е съюз на личности, не на реактивни умове. Двамата са си напълно самодостатъчни. Дълго са били заедно, изяснили са си, че вървят в една посока и са тръгнали. Видели са, че заедно е интересно и стабилно. Истински брак по сметка. Сметката е конкретна: да създадат любов и щастие за всеки от тях в максимална степен.
В основата на съюза са общите интереси и цели, за които е имало време детайлно да се договорят. Какво да очакват един от друг също знаят: имало е време да се разберат и за това.
Да създават и укрепват отношенията е напълно естественно – така, както да дишат. Особеностите на характера на партньора се приемат без уговорки, защото партньорството изплаща всички отстъпки. Нежността и обожанието са повече от достатъчни, а главното е, че са надеждни и постоянни. Верността е естествена: няма по-добри варианти, а и такива не са нужни.
Скрити и неприлични теми няма. Всяка недомлъвка се изяснява, всяка мисъл или желание се съобщават, емоциите се изразяват свободно, тъй като и двамата знаят, че това са само емоции. И двамата разбират, че са реални, истински, те са интересни един на друг. Няма никакви маски.
И двамата са заети с интересна работа и още по-добре, ако е една. Домът им е отворен за приятели и веселие. Свободното си време прекарват в творчество, в пътешествия и общуване. Имат добро здраве или умеят да го създават и старци не стават.
Децата им растат в радост, те са здрави и свободни, развиват се рано и получават добро образование на куп с безценния опит на родителското партньорство.
Достигайки главните цели – да отгледат децата например – могат да си набележат други цели, а могат да си позволят един на друг да живеят, както искат, въплъщавайки мечтата си в живота, дори до раздяла и лична свобода: всеки от тях си е самодостатъчен. При всички обстоятелства, завинаги остават най-близките приятели и се подържат един друг.
2. ВИСОКОТОНОВ Е ПОЕЛ ОТГОВОРНОСТ ЗА ОБИЧАН ЧОВЕК
Тук цари благополучие, ако по-високотоновият е лидер, с удоволствие грижещ се за своя подопечен, а този, влюбеният, има достатъчно ум да разбере това и да върви след него. И двамата са дейни, и двамата са щастливи. Децата растат обкръжени с любов, с грижа и са добре развити. Също има много творчество, приятели, впечатления и веселие.
Общува се и се създават отношения на добро ниво – лидерът поема за това отговорност. Такива семейства не се разделят – единия обича много, другия е обичан и много привързан. До дълбока старост живеят весело и пълноценно.
3. ДВАМА ОБИКНОВЕНИ ЧОВЕКА, СРЕДНО ВЛЮБЕНИ
Стандартното благополучно семейство, каквито са преобладаващото мнозинство. Безпокойството един за друг и присъствието на ревността предизвикват разправии, но с мярка. Цари нормално взаимно разбиране и общи интереси, радостите също са с мярка. Влюбеността преминава бързо. При построяването на взаимоотношенията се ръководят от общите възгледи, т.е. плават по течението, понякога получавайки цицини от стърчащи корени. Има скрити теми, за които си затварят очите. В критичните моменти ги обединяват децата, домакинството, съчувствието един към друг и трудният живот.
Като правило, живеят вътре в приетия морал и проверената традиция, които и за двамата са еднакво реални. Те са образцови граждани и членове на обществото. Силно са зависими от ежедневната суета, заети са с работа. Стремят се да живеят материално "не по-зле от другите". Здравето им е средно, понякога създава проблеми – тогава се надяват на доктори. За творчество и отдих са имали сили само през младостта; по-късно се задоволяват с банкети, разпивки, риболов и барбекю.
Децата са обикновени – благополучни, растат без проблем, но способността им да общуват с родителите си е слабичка и улицата е по-интересна от семейството. Понякога боледуват, защото получават за това съчувствие и блага. Те изглеждат добре, но не свалят звезди от небето – още от пелените родителите се грижат да нямат проблеми, управляеми са, дори често други решават вместо тях.
Като правило, партньорите живеят във вярност; измени се случват рядко, в екстремални ситуации: в санаториуми, задгранични командировки, при дълги дежурства и др. Прието е да се премълчава за това, което понижава тона и влошава общуването. Вероятността от развод е малка, но все пак я има.
Отгледали децата, поемат грижа за внуците. За себе си сили не им остават. Загубвайки самодостатъчността си, се страхуват да не останат сами и ненужни. Обикновена старост.
4. ВИСОКОТОНОВ СЕ ПОДВЕЛ ОТ ДИВАТА ВЛЮБЕНОСТ НА НИСКОТОНОВ
Ярко трагичен случай с театрални ефекти. Типичен сюжет на приказките и другия фолклор, когато жената се оказва вещица, или мъжът – по договаряне.
В литературата и кинематографията са разгледани два варианта на тази колизия:
Най-често когато 1,1 се преструва на влюбен, за да прекара партньора-наивник и да завладее състоянието му (морската вещица в "Малката русалка", Тартюф и др.). Ясно е, че ако партньорът не разкрие врага, не прекъсне взаимоотношенията, не се освободи, не избяга, ще бъде вечен роб. В реалния живот има много такива двойки.
По-рядко се получава, когато благородният герой (по-често мъжът) се захваща да ощастливи влюбената в него нещастница от нисък тон. За близките – пълен хепи енд. Но ако тонът на "спасената" е действително нисък, си се натресъл неповторимо. Доста скоро той ще открие, че "бедничката" е привикнала към спасението и вече постоянно иска грижи и внимание. Всяко отклонение от ролята на спасителя, дори и извънредната работа, предизвикват в "спасения" пристъп на ревност, обида и злоба. При това се открива, че опитите да се построят определени отношения или да се договорят, в основата си са безполезни: спасеният просто не слуша, не разбира доводите. Него го обичат, когато го спасяват и ласкаят, или не го обичат, когато правят нещо друго. Общата реалност е почти нулева. Много скоро героят изпада в транс от недоумение, а "спасеният" започва да се измъчва от самотата.
Ако "спасеният" е достатъчно умен, тоновете се изравняват някъде в района на скуката. Ако ли не, героят се сгромолясва на дъното, а след това с години търси петия ъгъл, от време на време ръмжи, бие главата си в стената или се напива (апатия). Той трябва веднага да избяга, но е прекалено благороден. Или вече са се появили децата. Бедните деца!
Низкият тон е находка за един шпионин... и родителите са предсказуеми като кучето на Павлов. С невъоръжено око се вижда как единият се измъчва от тъга, а другият – от страх. При това и двамата се правят на нормални хора и дори четат морал – учат как трябва да се живее. Това бързо предизвиква отвращение и децата намират своя свят навсякъде, само не в вкъщи.
Цял живот да съжаляваш някого, без да намираш в отговор разбиране – това е работа за шизофреници и "спасителят" в края на краищата се спасява в чужди обятия. И слава Богу, иначе може въобще да изперка.
Не съм виждал такива семейства да достигат почтена възраст. Като правило героят все пак намира в себе си смелост да избяга.
Разбира се, посоченият ужас може да бъде благополучно и рано разрешен, може да бъде силно смекчен – всичко зависи от желанието да се живее добре, от ума и целите на партньорите. Но мога да се хвана на бас, че познавате такива двойки.
5. МНОГО ЗАВИСИМ Е ХВАНАЛ НА СВОЯТА ВЛЮБЕНОСТ ОБИКНОВЕН ЧОВЕК
Същото, както и в предишната точка, но по-банално и еднозначно. Шансовете за изплуване са минимални, но по-малки са и претенциите. Това е обикновено семейство, където живеят двама чужди един на друг човека, прието е да се карат, да захождат, да пият и да боледуват, и не са им останали сили за нищо друго освен за трапези. Тук няма ясно изразена жертва и това намалява конфликтите. Почти не им е до децата и децата рано привикват към това. Бъдещето е изключително неопределено. Материал за драма и епос няма.
6. НАМЕРИЛИ СА СЕ ЕДНА ДРУГА ДВЕ КРАЙНИ ЗАВИСИМОСТИ
Съюз на реактивни умове в буквалния смисъл на думата. "Голямата", "свята", "истинска любов", "любов-съдба". Идеалът, апогеят на "любовта", възпят в световния епос, в литературата и изкуството като висша духовна ценност.
Подозирам, че езичеството се е отнасяло към тази ситуация с голямо чувство за хумор. Нас, монотеистите, са ни възпитавали по друг начин. Отначало са ни показали, че за да обичаме, трябва да приемем мъките (простете, ако това ви се струва светотатство – аз се отнасям много сериозно към Бога, и затова също сериозно – към несъвършенствата на религията). Много от вас, очевидно, са го разбрали това така: че ако за теб някой се мъчи, това е благо.
След това Шекспир е хвърлил своята бомба – кървавия трилър за двама луди в тоналността на страданието: Ромео и Жулиета. Там убедително е показано, че да обичаш не е само страдаш, а да умираш, и обезателно и двамата.
Оттогава, достатъчно е да устроиш на някого няколко истерии, да изпаднеш в апатия или да се нагълташ с таблетки, картинно разхвърляйки останалите покрай дивана и в нашия мозък се оформя: от една страна – да го нашибаш този безчувствения, за да не разваля живота на невинния човек, а от друга страна – страдат за теб! – и съвестта ти не ти дава покой. (Трябва да се каже, че на тази тема съвестта е доста мръднала и към воплите трябва да се отнасяме критично.)
Епосите на различни страни възпяват още по-жесток идеал: заради любовта е добре не само да умреш, но и да избиваш наред! Обикновено героят, чиято възлюбена са откраднали, се изпълва с благороден гняв, грабва меча и отива в стана на женокрадеца, разрушавайки всичко по своя път и поразявайки враговете с хиляди. В това число и мирните граждани. Колкото повече е избил, толкова, значи, е по-силна любовта. А ако не е намерил любимата между живите – то и сам от скалата – свята работа. Ето такива са конструктивните действия заради идеала. И никой не се замисля: ако идеалите диктуват да се страда и загива, за какъв дявол са ни такива идеали!?
Снемайки розовите очила, ще видите: личното щастие наистина е ЛИЧНО. Лично качество. Щастието си ти самият.
Не партньорът, а ти си неговият създател. Щастието – това е вътрешна способност. Него го създават, износват го в себе си, а след това си го поделят, но не го вземат назаем и не го изискват от партньора. И ако ти не можеш да бъдеш щастлив САМ, ти няма да станеш щастлив с никого. Ти или си източник на щастието, или си негов консуматор.
4. КАК „ДА СЕ ИЗДЪРПАТЕ ЗА КОСАТА”
Правила на техниката за безопасност
И така, задачата е ясна:
Никой не е против – настрадай се! Но помни: твоята главна цел е да останеш себе си. Да не се преструваш, да не вредиш, да не се разочароваш, да не нараняваш и да не бъдеш нараняван.
Затова ето съвети – все същите.
1. Старай се да бъдеш на кормилото!
2. Избирай високотонови партньори. С тях е весело! «Аз нося щастие!» е най-страхотният статус на тази планета. Той придава неотразимо обаяние и дива сексуалност.
3. Бъди понятен. Изразявай чувствата си точно и честно: "Обичам те такъв, какъвто си", "Сега, в тази минута, аз те обожавам" е много по-разбираемо. Любовта се изразява с постъпки, а не с думи. Полезно е да се замислим и за "свещените" думи: "обичам те" – това е тежко реактивно обобщение. Не означава нищо конкретно. При това изцяло отнася главата.
4. Бъди открит в намеренията и чувствата.
Първото напрежение в любовта е липсата на откритост. Страхът от неопределенността да върви по дяволите! Добър способ да се снеме напрежението е да започнете да се договаряте. Уверенността във висока степен разкрепостява чувствата.
5. Не кръшкайте!!! В същност високотоновият партньор е главният гарант за вярност и безопасен секс. Изпитвайте влюбеност на пълна газ, наслаждавайте й се, но не й придавайте твърде голяма стойност. Отнасяйте се към нея с хумор. И ще видите, че съвсем не е задължително да се страда в любовта.
1. ИМА НАЧИНИ ЗА ОСИГУРЯВАНЕ:
1. Не се боим да се надсмиваме над своите чувства.
2. Да бъдем на кормилото.
3. Не можем да очакваме милост от партньора.
Вариантите са четири: по тебе са си паднали (Йес!!!), ти се си паднал по другия (Боже, помогни!!!), паднал си си не по когото трябва (По дяволите!..), по тебе си е паднал не този, който трябва (Ех, че се натресох!..).
Ситуация 1. Йес!!!
Бъди себе си, наслаждавай се, радвай се и радвай. Но гледай и в двама ви: ти си по-малко загубил ума си и ти си на кормилото. От тебе повече зависи.
Ситуация 2. Боже, помогни!!!
ВИЕ СЕ СРУТВАТЕ СТРЕМИТЕЛНО; НЯМАТЕ НИКАКВИ ОТНОШЕНИЯ.
1) Отначало обърнете внимание на това каква насока са взели вашите мисли. А след това погледнете в огледалото и смъкнете от физиономията си увисналите ъгли на устата си. Без тях изглеждате много по добре, това и приятелите ви ще потвърдят.
2) Когато устните ви заемат нормално положение, решете трезво, сериозни ли са намеренията ви. Ако ли не, правете каквото искате, само се запасете с контрацептиви и носни кърпички. И си обещайте да не правите никакви глобални изводи: приключенията трябва да се преживяват леко и без зацикляне.
3) Доколкото можете трезво оценете своя обект. Бъдете в компанията му, прекарвайте с него времето си, като изследовател. Какъв е неговият тон? Склонности? Ум? Слаби страни? Особено тези, които няма да понесете. Привлекателните черти? Реакцията му спрямо вас? Не се залъгвайте, че можеш да го промените! Напротив, вие ще променяте отношението си към неговите недостатъци. Ще можете ли наистина?
Тук трябва да се спомене за красотата. Този фактор особено размътва младите глави. Това е странно. Човекът и неговото тяло са съвършено различни неща. Има красиви тела, има и красиви хора. Най-много украсява човека високият тон. Това се нарича обаяние, жизнелюбие, добродушие. А с тялото отношение не можеш да изградиш. Ако сте залитнали по външността, вие притежавате най-евтиния вид любов – зависимостта.
Да създаваш своята красота, да поддържаш тялото си в ред са прекрасни занимания. Но само дотогава, докато не са станали мания. Външната красота винаги трябва да съответства на вътрешна, а тази работа не е по силите на всеки. Що се отнася до вътрешната красота, то тя най-добре се вижда на фона на средните външни данни и такива хора са най-привлекателни.
5) След това се сближавате: общувайки търсите общи възгледи и общи интереси. Две правила за успешно сближаване:
А) Никога, ама никога не използвайте посредници и не доверявайте на чужди хора съобщения за партньора.
Б) Никога не демонстрирайте своята зависимост и слабост в обичайното всекидневие. Слабостта е интимно нещо и е уместна само по време на интимност.
6) …Остава само редкия случай, когато избраният обект по някакви причини ви отхвърля категорично.
И така: Дайте си сметка какво искате. Каквото и да се случи занапред не си правете глобални изводи. Започнете изследователка работа за трезва оценка на обекта на чувствата си! Трябва да му се даде време да се вгледа в себе си, а вие наблюдавайте как се държи, докато сте заедно. Ако стане ясно, че обектът е този, който трябва, трезво определете шансовете си и се сближете.
Ситуация 3: По дяволите!!!
Три сценария:
А. Паднал е в очите ви. Ще ви мине. Главнота е, не се обвинявайте заради неговите грехове.
Б. Абсолютно недостъпен. Главната задача е да не позволите на комплексите да застанат на кормилото. Нужна ви е нова цел. Или си станете сами цел. Наоколо има маса добри хора. Разрешете им да ви търсят и сами търсете.
В. Най-театрално-трагичният случай: отрязали са ви. Проумейте едно: нормалните хора просто така не се отхвърлят един друг. Общ тон, разбиране и под.
Ситуация 4. Ех, че се натресох!..
Когато на тебе виси чужда «велика любов» си в лапите на зависимост. Трябва да се реагира мигновено! Методът на защита е един: да не позволиш запасяване с надежда. Изчезни навреме, мигом.
2. КАК ПО-БЪРЗО ДА ПРЕЖИВЕЕШ ЗАГУБАТА
Технология за освобождаване на собствения ум от натрапчиви състояния
Зарядът ще тлее, докато вие мълчите и избягвате да мислите за това. Но той ще се спука, ако престанете да се страхувате от това и внимателно, във всички подробности го разгледате. На това е основана технологията на дианетическия одитинг – освобождаване на ума по пътя на разреждането на болезнените записи на банката.
За това има приятели. Такива, които са готови да ви поддържат, изслушват и няма да им писне.
Моята задача е, колкото се може по-детайлно и емоционално да преживея цялата история. Разказвайки я един път, започвам отново, отначало. Разказвайки всичко в детайли, переживявайки го по нов начин, а приятелят ще подтверждава, уточнява, поощрява. Неговата задача е да извади от вас всички емоции и подробности. Но без никакви изводи, мнения и оценки, защото всички ние сме различни и освобождаването е момент на моето откриване на моята истина. Длъжен сам да повдигна тона си и да видя епизода по-трезво. Докато не се изправя, все едно няма да мога да възприема по-високотоново мнение!
После разказвайте историята пак и пак. Всеки път изникват нови детайли, пробиват озарения. След това историята остава само верига от главни и най-заредени емоционално епизоди. Едновременно, по време на превъртането, се повишава тона по повод на епизода: отчаянието се заменя със злоба, а тя – със скука. Тук трябва обезателно да се продължава. Разказваш и се усещаш, като че ли не говориш ти – емоцията вече я няма. Разбираш, колко е смешна цялата ситуация. Живееш свободен. Стига се до момент, когато се виждаш отстрани, забелязваш истинската причина и поглеждаш с хумор на ситуацията. Да, просто поразговаряйте с няколко приятели и ще дойдете на себе си.
5. КАК ДА СЪЗДАВАТЕ ПАРТНЬОРСКИ ОТНОШЕНИЯ. „БРАКУВАНА” ЛЮБОВ
Ето ви и главното отличие: приятелството – това са конструктивни действия, а зависимостта (влюбеността) – това е разновидност на подсъзнателния страх.
Главното правило на успешната любов може да бъде изразено така: никога не приемайте своята или чуждата влюбеност за чиста монета. Тя възниква спонтанно и не отговаря за нищо.
Изпитвайте влюбеност на пълна газ, наслаждавайте й се, но не и предавайте голяма стойност – като на главоболието. Не се притеснявайте – всички сме глупаци. Отнасяйте се към нея с хумор. И ще видите, че съвсем не е задължително да се страда в любовта.
Възможно е. Лесно е. Всички въпроси на съвместния живот, за които ще си блъскате главите след десет години, обсъдете преди сватбата и всичко ще е ОК. Това е много сериозен съвет. Трудно е да си представите що за въпроси са това? Обърнете се към високотонова двойка с добър опит.
Измислете ги най-накрая! Има такъв превъзходен опит да се създаде надеждна обща реалност – брачния договор.
Семейството се държи на умението да се създава партньорство. Бракът е план за успешен съвместен живот и честтен договор. Т.е. семейството – това са договорни отношения.
Договорът представя общата реалност, съгласие относно нея и е основа на разбирането и добрите отношения. Нарушенията на този договор са единственната причина за разрушаване на отношенията.
При идеалния случай, той може да включи почти всички моменти от съвместния живот и обезателно – всички гаранции в случай на раздяла. Къде да се живее, колко да се заработва, с какво да се храним, какви са домашните задължения, какво става в случай на измяна, как да се отнасяме към домашните животни, колко често и по какъв начин да се занимаваме с любов, как да се възпитават децата, какво да се прави, ако тях ги няма, какъв цвят чорапи да се носят и какво да се прави през почивните дни – може да бъде уговорено. Всеки момент от договора трябва да е честно обсъден и доведен до взаимно съгласие или компромис.
Важното е, че договора се сключва не от вашата съвест, дълг или зависимост или поради натиска на роднините. Него го сключвате лично вие, свободният човек. Вие правите това, не за да отнеме бракът от вашата свобода, а да прибави. Разбира се, в правото си сте да променяте договора. Животът си върви, едни моменти губят смисъл, появяват се други. Смисълът на контракта, както и на всеки договор, е в чувството на безопасност: "сега знам какво мога да очаквам от теб и ми е спокойно". А увереността в безопасността е половин щастие. Тук става ясно, че ако вашият любим се дърпа от договора (Ти не ми ли вярваш?!!), за него партньорството е далечно като луната.
В реалния договор се вписват като правило само главните гаранции и съгласие. Аз говоря за начин на взаимоотношения. Това е прекрасна игра. Съставяйки брачния договор, само за две седмици вие можете да узнаете един за друг толкова, колкото някои няма да успеят за години съпружество.
6. АНАТОМИЯ НА ВЗИМОРАЗБИРАНЕТО
1. ТРИЪГЪЛНИК НА РАЗБИРАНЕТО
Добрите отношения, близостта, разбирането са в резултат от наличието на три компонента. В основата е СЪГЛАСИЕТО или ОБЩАТА РЕАЛНОСТ. За да се установи е необходимо ОБЩУВАНЕ. В резултат на общуването и установяване на съгласието, от самосебе си възниква СИМПАТИЯТА. Получава се триъгълникът на разбирането. И трите ъгъла са взаимосвързани: увеличаването на един от ъглите води до увеличаването на останалите; намаляването на единия от тях намалява и другите.
ОБЩАТА РЕАЛНОСТ – това е когато и двамата гледате в една точка и виждате нещо еднакво. Знаете за нещо едно и също. Нещо е еднакво важно и за двамата и вие сте се договорили за това. Всеки човек живее в собствена вселена. Всеки има своя индивидуален свят – това, което е реално за него. Реално означава разбираемо, близко, важно, ценно. Затова да се разгледат и да се съпоставят два свята – вашият и чуждият е огромна работа. А на партньорите е необходимо не просто да съпоставят – необходимо е да обединят, да създадат обща част, там където могат да бъдат и двамата.
Приятелството съвсем естествено съвместява двата свята. Влюбвайки се, ние разчитаме на късмета – дали ще ни подхождат световете? Но зависимостта ни пробутва неподходящ партньор. Той изобщо няма право на свой свят – той е длъжен да живее само в нашия. Ние се страхуваме от неговия свят и се отказваме да го разгледаме.
Опитайте да запалите в клуба на непушачите или идете облечен на нудистки плаж и ще видите какво е това "откъсване от реалността".
Общата цел. Общите увлечения, приятели, дори общи слабости. Това, което радва и двамата. Истината, известна и на двамата – преди всичко за самите себе си. Честният договор за компромиси в случай на несъвпадение на възгледите.
Самото приемане, прощаването, за което говорят толкова много – това е разширяване на собствената гледна точка, за да приемеш чуждата. Спомнете си: във високите тонове хората не се страхуват от това. А от какво да се страхувате точно?
ОБЩУВАНЕТО – това е обмен. Обмен на всичко: думи, знаци, песни, топчета, вишни, възгледи, докосване, идеи. Без обмен няма никаква възможност да направите каквото и да е общо, да обедините световете си.
Вие търкаляте топка на малкия – той е щастлив и ви я връща обратно. Доволни сте и двамата. Ето я и общата реалност: "да се играе на топка е весело". Вие непринудено се гледате един друг в очите – още по силна обща реалност: "не се страхувам от теб!".
Общуването е дотолкова важно, че може да се каже – това е самият живот. Това е входът в триъгълника на разбирането и в този смисъл е основа на разбирането. Общуването е много точно нещо. Ако то е правилно, то решава проблемите. Ако е нарушено, изкривено – само ги създава.
При нормално общуване:
а) се възприема винаги точно това, което е било съобщено
б) винаги се дават прями отговори на всички обръщения
в) общуването се поддържа и от двамата.
Всяко нарушение на този цикъл води до разпадане на реалността.
СИМПАТИЯ – просто усещане за общо пространство, общ свят, подкрепа и близост. Тя възниква в същата секунда, след като нещо е изяснено, договорено, доизяснено, разбрано, т.е. станало е общо в резултат на общуване. Това е великолепно, етично, оживяващо чувство. Ако половината щастие се състои от чувството за победа и свобода, то втората половина е именно симпатията.
Прилагайки триъгълника на разбирането, вие можете да създадете симпатия, да възстановите минала симпатия и дори многократно да я усилите. Има разни варианти, но при всички случаи, главното се състои в това – и двамата да узнаят един за друг истината.
2. КАК ДА СЕ ВЪЗСТАНОВИ СИМПАТИЯТА
СИТУАЦИЯ: ПРОСТО ПРЕПИРАНЕ, НА ФОНА НА НОРМАЛНИТЕ ОТНОШЕНИЯ. Тук е важно грамотно да се влезе в триъгълника на разбирането.
Веднага да се определи отговорността: възстановяването на симпатията ще поемете сами или ще я прехвърлите на гърба на партньора? Обърнете внимание: ако го прави той, преодолявайки вашата обида, то вашето благополучие се държи на него.
Веднага определете главната си цел: вие ли ще възстановявате разбирането или ще демонстрирате своята правота? А,ко вашата правота е по-важна, прегледайте отново предния абзац. Между другото, никога ли не ви е идвало в главата, че отстъпвайки, вие можете да станете по-правият?
ОТНАЧАЛО ВЪСТАНОВЕТЕ СИМПАТИЯТА, за да не залитнете към взаимни претенции.За целта се включете към реалния партньор. Какво е важно за него сега, какво му е приятно, с какво е зает? Започнете просто да помагате, да общувате именно за това. Повтарям за упоритите: НИЩО НЯМА ДА ЗАГУБИТЕ.
Банката ви нашепва, че да отстъпите е унизително. За да надиграете обаче банката, надвивайки страха, просто се поинтересувайте какви са сега грижите на партньора и разделете тази работа. РАЗДЕЛЕТЕ НЕГОВАТА РЕАЛНОСТ. След половин час ще видите колко правилно и прекрасно е това. Ще можете да наблюдавате как пред очите ви се връща симпатията. Вие сте създали разбиране. Вече можете да го усилвате със същия способ.
А когато симпатията вече е нормална, ще видите вашия конфликт по-реално. Ще ви стане ясно, колко по-важна е вашата симпатия от вашата правота, по-важна от вашето убеждение или постъпка. Ето тогава "Слушай, искам да поговорим за това…!".
И ето тук, за успешното решаване на проблема, са много важни три неща:
3. КАК ДА ОБЕЗВРЕДИМ КОНФЛИКТА
1. Истината – вашият знак за доверие. Разберете: вашият партньор не обича този, който се опитвате да бъдете, а ИСТИНСКИЯ ВАС. На него му е интересен реалния човек. Изясняването докрай, дори неприятното, ще подобри вашето партньорство. А недоизказаното, неискреността ще останат мина, на която ще се натъквате често по-късно.
2. Взаимна изповед с конкретен резултат – разбиране, приемане и симпатия. Полезно е да се знае нещо и за отговорността. Това не е нещо, което може да бъде натрапено или изискано. Вие имате отговорност само за това, за което сте готови и способни. А ако не сте готови, прехвърляйки я или не, отговорността я няма и не може да я има. Затова, анализирайки фактите, поемете отговорност за ситуацията. "Действително, можех, но постъпих по друг начин". Това е по-просто и по-ефективно. Нека партньорът ви поеме сам толкова отговорност, колкото може – а за вас е важна вашата.
3. Отговорност – готовност и способност да застанете зад кормилото и да действате. Вашият разговор трябва да завърши с договореност за това, как в бъдеще да се избягват конфликти на тази тема. Когато се изясни, помислете как да се обезвреди тази мина. И приемете общо правило за бъдещето. Обезателно го напишете и окачете на стената иначе дълго ще се спъвате: не е така лесно нашата банка да се откаже от старите навици!
4. ПРАВИЛА ЗА СЪХРАНЯВАНЕ НА ЛЮБОВТА
Любовта е вид радост. Устойчиви, създаваеми радостни чувства. Главното тук е интересът към живота – да се радвате на живота (вж. скалата на тоновете). И интерес към любимия – да се радвате на любимия.
Правило 1: Уважавай партньора си – бъди интересен.
Без комплекси. Да се стесняваш, значи да се боиш. А се бои този, който не се доверява.
Не показвайте своята влюбенност с повод и без повод във всекидневието – веднага ще престанете да бъдете интересен. Това води до копнеж по свободен, силен човек. Зависим – ставаш досаден. Слаб – си ненадежден и опасен. Има само едно място и време за наслаждения и поддаване на слабостите – обятията на любимия. Там се разкривайте изцяло! Но сутринта от ваната трябва отново да излезе бодрия, свободен и самодостатъчен човек – личност до най-малката подробност, както преди сватбата. Тогава любимият ще препира времето по-скоро да дойде нощта. Ще чака с нетърпение всяка интимност. Такава може да има винаги – но, когато и двамата я желаят.
Правило 2: Уважавай партньора – никога не се опитвай да го променяш.
Никога не пречупвайте личността на партньора. Не изисквайте жертви, подчинение, послушание. Пречупвайки го, ще го загубите – този, когото сте обичали, който е искал и е можел нещо. Ще получите нискотонов, чужд човек. И още повече ще се настървите.
За повечето нормални, добри хора е по-лесно да се откажат от себе си, отколкото да загубят партньора или да го гледат как стада. Но никакви жертви. Не само, че е важно за партньора, но и за вас самия. Нищо не привлича и не възбужда така, както вътрешната свобода. Колкото повече щастие има у някого, толкова повече щастие той е способен да доставя на друг.
Ако партньорът е ценен за вас, ще намерите начин да се споразумеете чрез компромиси, но не отстъпвай от себе си, нито предавай него.
Смисълът на съвместния живот е в щастието на всеки. "Щастие за двама" реално не съществува. Щастието е лично нещо, което всеки притежава. Затова, ако пречупите себе си или другия, не може да има никакво щастие изобщо.
5. СТРУВА ЛИ СИ ДА СИ ИГРАЕТЕ НА СВАТБА?
Влюбил се. Искал да полети. И му сложили пръстен.
Навярно никой не бърка брака и "любовта" (т.е. зависимостта), както ние. В целия свят семействата се създават с ум, а ние, виждате ли, "със сърцето разбираме".
Нашите влюбени, всички до един, са телепати. Казал "обичам те" и е сигурен, че всичките му намерения и желания са разбрани и взети за сведение. Защото после, в кухнята, когато децата са заспали, си спомнят именно за това: "каза ми, че ме обичаш! А къде е това и онова, защо ти си такъв, а не инакъв?!" – това е весело и дава маса впечатления. И все пак. "Любовта" – това в идеалния случай е чувство, усещане, удоволствие, а иначе болест, загубване на ума, неврастения. А бракът е честна сделка, партньорство, съвместно доживяване, делови отношения. Не трябва да се бъркат тези неща.
"Любовта" и бракът се случват едновременно, но съвършено разделно. Те като че ли са паралелни.
Живейте заедно, учете се да бъдете семейство и на пълна газ използвайте своята младост. Любовта и партньорството е произведение на двамата. Едва когато станете семейство, можете да имате деца и да се жените. Ако ли не, разделете се като приятели, благодарни един на друг за опита. Държавата ще почака, а роднините трябва да разберат смисъла. Той не е в това да сте женени, а да сте щастливи.
7. ЗАЩО НОРМАЛНИТЕ ХОРА НЕ СЕ РАЗБИРАТ?
Всеки конфликт е недостиг на честност и нарушение в общуването.
Смисълът на живота е да подобриш самия живот. Най-ценната част от нашето обкръжение са хората. Честността е главното средство да подобриш живота си с хората.
Всички човешки същества желаят да бъдат подкрепяни и се опасяват от нараняване.
Достатъчно е да се проумеят две неща.
1. Хората – това е подкрепа. Най-важната във вашия живот.
2. Те престават да подкрепят, ако им причините болка.
Честността възстановява добрите отношения. Скрил си – значи си се отказал.
Базисният етичен механизъм е в основата на всички раздори. Всичко живо процъфтява благодарение на равния обмен: колкото си получил, толкова и отдай. Ако вземаш в повече, ще отслабиш партньора; ако само отдаваш и не получаваш, ще отслабнеш сам.
Ако сте нарушили договора, не сте изпълнили обещанието, повредили сте вещ, скрили сте истината, излъгали сте или някак сте влошили живота на човека – това е провинение. Всяко провинение е реална загуба. А загубата на партньора е ваша загуба. Затова обикновено поправяме провинението си. По какъв начин?
Първо, създаваме съгласие за това, че не искаме да навредим: разказваме за това, обещаваме да се поправим, извиняваме се.
Второ, някак компенсираме щетите – според договарянето или експромт. И тогава дупката в отношенията се закърпва. Обърнете внимание: кръпката става именно чрез честното съобщение за провинението. Това означава, че не се страхувате от човека, доверявате му се и се стремите да го изолирате от неприятности.
Но често хората "се страхуват да не си развалят отношенията". Тогава премълчават за провинението. Или прехвърлят вината на другиго. Това е укриване. Много коварно и лошо нещо, изискващо точни и бързи действия иначе разбива отношенията на парчета.
Щом нещо скриете – настъпвате капан.
Първо, вие веднага започвате да търсите причината за своето провинение в самия потърпевш, да го обезценявате или да го набеждавате, че не е прав. Така работи реактивният контур, "защитавайки" вашата собствена правота. И най-често му вярвате!
Второ, самото решение да скриете означава, че не сте повече приятел. Загубата, за която човекът не знае, или знае неистината, обезателно ще му навреди по-силно.
Загубата от скриването е в пъти по-голяма, отколкото от самото провинение: нали сте лишили човека от себе си, лишили сте го от партньор, на когото той е разчитал. Да се разкрие и възмезди скритото е много по-трудно. Веднъж излъгали, ще ви повярват ли друг път? Слабият човек по-скоро ще скъса отношенията, отколкото да се признае в предателство.
ЧЕСТНОСТТА – това е технологията на възстановяване на партньорството, инструмент за поддържане на добрите отношения с хората. Това не е качество на душата, а способ. Недостигът на честност е проблем на ума, а не на морала.
1. Извършвайки провинение и криейки, вие падате в тона, губите контрол над отношенията, отчуждавате се или се плъзгате, дърпате се и се страхувате. Да скриете своя страх е невъзможно – на вашето чело е написано с огън, така че не се захранвайте с илюзии. И неизбежно ставате наказание за партньора, който се разкъсва между своята любов и вашето предателство.
2. Този, който извършва провинения и крие, първи намира повод да се обиди, първи се затваря и първи напъва да си отиде. Човекът, чувствайки, че вреди, се опитва да си замине, за да спаси, да опази хората от своята вреда.
Може да се каже, че всички приятели стават чужди заради скрити провинения.
2. ПАРТНЬОРИ, БЪДЕТЕ БДИТЕЛНИ: ЖЕЛАЯТ ВИ ДОБРОТО!
Не всички, които убиват твоите врагове, са ти приятели!
Ние много обичаме да се доверяваме на хората. Всичките ни близки ни говорят за нашия избраник всичко, което мислят и чуват. А сега си представете, че на тези доброжелатели им вярвате. Те няма да лъжат я! Въздухът се сгъстява от напрежение.
И ето, вие чувате нещо неприятно за вашия любим и губите равновесие. Вие току-що се отказахте от любимия човек в полза на трето лице. Това е конкретно скрито провинение.
ЗАКОН НА ТРЕТИЯ УЧАСТНИК: Ако конфликтът се е проточил и не се разрешава с честно изясняване на отношенията, тогава има трети участник, който разваля вашите отношения. И съвсем не е задължително да осъзнава това! Но цялата трагедия е в това, че вие сами предпочитате да му вярвате, вместо да обсъдите това с любимия и да възстановите своята реалност!
АКО някой злослови по адрес на вашия партньор, трябва да се направят две неща:
1. Вгледайте се в този човек с присвити очи. Прилича ли на "трети участник", болезнено ли е?
2. Веднага съобщете за това на партньора: нека той също да бъде нащрек. По този начин ще можете бързо да откриете всички "доброжелатели".
Какво да се прави с тях после? Каквото искате. Посмейте се заедно. А най-добре седнете на масата и културно обяснете на човека какво прави. Ако не се е осъзнавал, ще престане. Най-трудно е с родителите. Но и те нямат право да решават вместо вас. Ако беседите не дават никакъв резултат, обичайте ги толкова повече, колкото са по-далеч от вас!
Има куп спомагателни причини за "заминаването на любовта". Списъка си допълнете сами.
1. ПОСТАВЯТЕ СВОИТЕ ПРИНЦИПИ ПО-ВИСОКО ОТ ПРИНЦИПИТЕ НА ПАРТНЬОРА. Доста разпространена форма на наивен снобизъм.
На вас ви се струва, че сте собственик на изключително ценни убеждения и другият е длъжен да ги приеме. Особено тежък е случаят с различните вери, с патриотизма и политическите разбирания.
В действителност, вие се боите реактивно, че не сте прав, че сте обезценен. И това ви заставя да обезценявате другите.
На високотоновият човек няма да му мине през главата да се хваща за принципи: той леко се съгласява с чуждите, съхранявайки при това своите. Той разширява своите разсъждения. Нали принципите са само инструменти. Днес са полезни едни, утре други. А най-важен от всички е този, който помага да се живее в съгласие.
2. ВАШИТЕ ИЗИСКВАНИЯ ПРЕВИШАВАТ РЕАЛНИТЕ ВЪЗМОЖНОСТИ НА ПАРТНЬОРА. Тук е скучно и банално. Отново "къде са ви били очите, когато сте купували". Веднага е трябвало честно и достъпно да изложите всичките си условия.
А сега приемете партньора си такъв, какъвто е или си вървете. Разберете: колкото и да ви обича, той не е в състояние да стане друг и дори често не е в неговите възможности да направи всичко, което се струва необходимо на вас. А и не е длъжен. Страхувайки се да не ви загуби, той може много да обещае, но това го е казал неговият страх, а не умът му. А вие с какво сте слушали? Направете си сметка, кое е по-важно: да получите това, което желаете или да останете заедно. Ако претенциите са по-важни за вас – свободни сте в избора, защото реално вие вече сте самотни.
Ако предявяват към вас неизпълними претенции, намерете в себе си мъжеството да определите: ще го правите ли това или няма да го правите. Веднъж решили, заедно потърсете компромиси и варианти. Те ще се намерят.
3. ЗАГУБИЛИ СТЕ СИ СВОБОДАТА И САМОДОСТАТЪЧНОСТТА. Много е важно!!! Любовта премина", "не си същият", "нямам повече интерес към теб" и др. Причината е в грубо нарушаване на семейната психология: показвате на партньора си слабостта си.
Спомнете си в кого се влюбихте. В свободен човек. Свободата е главната ценност в човека. Тя означава могъщество, сила, надеждност. Какво най-много ни привлича и възбужда? Свободата. Влюбвайки се и събирайки се, ние не забелязваме как я губим. Това ни става ясно по-късно и предизвиква остра мъка.
Припомнете си колко мъчно ви е било с този, който се е влачил след вас, надничал е в очите ви, молил е за любов. Защо нас ни отблъсква откритата проява на влюбеност? Защото зависимият човек не е СВОБОДЕН. Той не е личност. Значи не е интересен, не е надежден, т.е. е опасен. И в действителност е така.
3. АКО ВИ СЕ СТРУВА, ЧЕ НЯМА ИЗХОД
Отношенията са влезли в задънена улица. Половин година цари мрачна отчужденост. Липсата на общ език е хроническа: разговорите не дават нищо, а избиват на истерия.
Като начало – най-важното е да си дадете сметка: Нужно ли е да бъдем заедно?
Не моралът, не роднините, не приятелите, не съвестта и не дългът. Вие сте длъжни да решите това сами за себе си, за своето щастие, не за каквото и да било друго. Претеглете всичко и изберете това, с което ще можете най-радостно да живеете нататък.
Как имате намерение да живеете? Свободата в много отношения е страшна и в много – привлекателна. Преодолейте страха, съмненията и обидите. Но смисълът е в това да бъдете щастливи.
Драматическо отстъпление за пълноценното семейство
Решавате да останете заедно заради децата. Но отчетете, че на тях не са им нужни тела, страдащи под един покрив, а интересни и свободни личности – не е важно заедно или разделени. По-добре се договорете за по-нататъшните си взаимоотношения и си подарете един на друг свободата!
Морално престъпление върши не този, който има смелостта да прекрати рушащата се връзка, а този, който продължава да се прави на партньор, без да предприема нищо. Прав ще е този от вас, който се опита да измени из основи живота.
4. РАЗМИШЛЕНИЯ ЗА ПРИНУДИТЕЛНАТА СВОБОДА
Ето вече сте заедно: явно има общност и любовта е достатъчно. Сега трябва да промените, да преизградите телата, привичките, нагласите, убежденията, отношенията...
А животът трябва да се променя. И рязко. Дошли сте до тази черта. Изразходвали сте за спирачките прекалено много. Осъзнайте факта: до сегашната ситуация са ви довели именно вашите ценности и убеждения. Настъпил е радостен миг на възможност за растеж. Налага се да отстраните от себе си всичко, което пречи. Не заради партньора, а именно и само заради себе си. Уникална възможност да станете по-мъдри и по-силни. Сега, без да ги промените, е невъзможна промяната на ситуацията.
Да станете отново партньори, означава да си смените кожата. И двамата. Това няма да бъде лесно, бързо и е доста болезнено. Но преминавайки през това, ще победите!
Едно зная точно: невъзможно е да се живее с човек, когото няма възможност да разбереш. Този, който се крие от тебе, се крие и от себе си. Той не се разбира, не знае какво иска. Той е любовник, но явно не партньор.
Настъпил е моментът да станете себе си. Не си струва повече да се страхувате от загубата,тя отдавна е станала. Сега трябва да се видите един друг абсолютно голи, без ролите, които сте се опитвали да играете, но вече не вървят. Вие, истинските, обаче имате големи шансове.
Животът – от нулата. Картите – на масата. Всичко, което толкова години сте скривали: какво действително ви се е искало, какво ви се иска сега, какво сте подтиснали в себе си, какво сте пожертвали, какво сте простили и какво не сте могли, какво сте решили и защо. Ще се наложи да се договаряте за нови планове, цели и отношения. Но сега те се виждат по-реално и вие има за какво да говорите!
Главното е да знаеш за истинските намерения на човека. Ако не ги крие, тогава е нормално. Макар лично аз да не мога да си представя, как бих могъл да живея с този, който не ми се доверява докрай и на когото не бих се доверил и аз.
Да очакваш срив и да се разпадаш съвсем не е задължително.
Не изгаряйте мостовете без особени причини!
Трябва да промените живота!
Най-доброто лекарство за двойката взаимомъченици е честното уговаряне на частичната свобода в нужната доза.
Най-добрият вариант е да се замине далече. Или поне да си тръгнеш. Поживейте така половин година, година. Променете обстановката – това е твърде церително.
Нека всеки от вас да остане насаме със себе си. Вашата цел е да видите своята истина и да вземете решение.
Разрешено ли е при това да изневеряваш, т.е. да спиш с други?
О, прекрасен въпрос!
Язвително отстъпление за изневярата
Аксиома: колкото повече се мъчиш, толкова по-близо е дъното, а оттам по-трудно се излиза. Страдайки, обвиняваш, че те лишават от това да живееш, както би искал. А колкото по-дълго страдаш, толкова по-трудно се прощава.
А «разрешено ли е» на другия да изневерява?
Ако твоят любим спи с тебе само затова, че не му е разрешено да спи с други, това е трагично. За теб, не за него! При това без причини не се изневерява. В най-лошия случай ти си го принудил, в най-добрия – избрал си не този, когото трябва.
Верността не е твое право върху партньора.
Верността, това е неговото желание да бъде с теб. Всичко, което ти можеш, заслужава вярност. А да се изсква тя е като да изискваш любов – обикновено насилие.
Най-лошото от всичко е да изменяш на себе си.
Трябва честно да дадеш свобода и на другия. Просто да се съблазниш от популярна красавица, това би било слабост, но да си подариш нежност и радост, това е празник. Твърде често «изневярата» е единственият начин да не измениш на себе си. Понякога е единственото спасение, душевен подвиг. При това единственият начин да заставиш и човека отсреща да отвори очи. «Изневярата» може да бъде както предателство, така и съвършено етична постъпка. Важен е резултатът. Вярност, разрушаваща живота ти, е безнравствена. Близост, която е способна да изцелява, това вече не е измяна.
Коя «изневяра» е по-страшна: просто да преспиш или да се довериш на друг? Просто да се довериш на друг или да лъжеш и криеш? Според мен, общо взето, изменил е не този, който е преспал, а този, който е предал по какъвто и да е начин партньорството. Предателството освобождава от всички ангажименти. Предал ли си, загубил си правото на вярност. А ако това е така, то никакви изневери освен предателства не съществуват.
Изневярата до голяма степен е мит. Ако сте престанали да бъдете партньори – за каква измяна става дума? За тази, че сте прекратили съвместното си сътрудничество и любов. Вие просто се опитавате да се възстановите, да намерите загубения Рай. Това е просто нов живот. Единственият реален начин да се реабилитирате.
Защо ни е нужен именно този проблем, напълно непознат на полигамната част от человечеството? Това се превръща не в даряване на щастие, а в присвояването му, изпитването на задоволство от собствената си значимост, правота и пълноценност, нужност и защитенност.
Нашите «любими» са пленници на нашите страхове. На тях им е забранено да празнуват своя живот, а може само да украсяват нашия. Замислете се: ние сме готови да умрем, а още по-често да убием тях само за това, че им е хубаво без нас. И вие предлагаете на това строим «идеала» за щастливото семейство?
Аз не предлагам така наречената «свободна любов». Предлагам да станем по-честни и леко да разместим приоритетите. Любовта да разбираме не като клетка, дълг или кръст. Да бъде радост един от друг.
Интимността е само външен показател на близостта. А изневярата – симптом на разрива. Симптом за това в тебе, което търси спасение.
Изневярата дори може да доведе до прозрение: «Какъв идиот съм, едва не те загубих!!!»
Точно това е по-честното отношением към изневярата.
Край на отстъплението
Отхвърлете страха. Без особени причини не бихте пробвали раздяла. Дайте си свобода! А как ще постъпите с тази даденост всеки решава за себе си. Вече ви е «разрешено» да правите всичко, което пожелаете, независимо искате или не искате тази свобода. Потопете се в работа, осъзнайте живота. Отдайте се на нещо благородно: на кауза, на приятели, дела, впечатления, откровенни разговори, нови увлечения, неволни сравнения... и в главата постепенно ще се проясни. Аха, и партньорът ви сравнява по същия начин… Сега зависи кой сред вас е съумял да стане по-щастлив.
Да плаваш по течението и да страдаш е лесно. А да престанеш да страдаш изисква усилия: да направиш нещо за себе си, за да станеш щастлив, дори да се препостроиш. Не повтаряй грешката – захвърли навика да се обиждаш и да обвиняваш. Помни защо си тук сега: да търсиш своята истина.
Реплика за близането на раните
Душевните рани не трябва да бъдат оставени необлизани! Лекарството е едно: нечии обятия, разбиране и ласка. Вашата цел с този човек е съвместно да възстановите душевното си здраве и да си помогнете един на друг: изгаряйте в постелите, взривявайте се в еуфория, облъчвайте се с щастие! Но не приемайте новата връзка за ново семейство. Отдавайте се на надежди и предвкусвайте радостите, но не обещавайте и не стройте планове. Нали не бихте искали отново да подведете добър човек!
Дочакайте душевната рана да зарасне. Тогава внимателно се огледайте, погледнете напред и назад. И едва тогава правете каквито и да било изводи. Едва тогава произнесете думите, за които ще се наложи да отговаряте и зад които трябва твърдо да стоите.
А сега си представете: и партньорът ви е като нов точно по същия начин. Симптомите на облизаните рани са характерни: внезапно, бурно, спасително, ярко усещане за щастие и фосфоресциращи планове за бъдещето.
Изобщо, да се обича в мъка, в отчаяние не е честно. Така че, лекувайте се! Не се опитвайте да бъдете лекари – намерете си опитен и здрав лечител. Много хора обичат да спасяват и съчувстват. Да даряваш любов, да подкрепяш човека в труден период, това е благо. И огромно удоволствие. Ако сте готови, можете да промените съдбата и да продължите с този човек, не всяка раздяла издържа проверката. Така или иначе, никога не тъгувайте за переживяното щастие. Честно да обичаш и чистосърдечно да се разделяш. Това е сила, повярвайте.
Край на репликата
При всички случаи оставайте човек. Не отмъщавайте и не отблъсквайте. Даже ако вече «сте намерили своя идеал», почакайте с решението.
Нищо на никого не обещавайте. Поживейте, понаслаждавайте се на свободата. Убедете се, че с вас нещата са наред, спокойно помислете. След половин година всичко отново може да се измени и ще бъдете по-близо до своята истина.
Ако другият си отиде, може единствено да му пожелаете щастие. Ако остава – може да разчитате на него и отново заедно да създадете семейство. Не предишното, може да създадете само ново семейство. Много неща в него ще бъдат различни и преди всичко вие самите.
6. ОПИТ ДА СЕ ЗАПОЧНЕ ОТ НУЛАТА
Това е в основата си моят личен опит.
1. Ако и двамата разбирате с ума си, че сте нормални хора и можете да живеете с удоволствие, договорете се какво разбирате под това. Важното е, че и двамата искате да направите опит. Фактически ще ви се наложи да се ожените отново. Този път – истински.
2. Абсолютен факт: вие съвършено не се познавате един друг. Нали сте се криели. Приемали сте един за друг нещо въображаемо или свързано с роля. Договорете се също и за това. Бъдете готови да узнаете всичко наново.
3. Договорете се, че всички минали провинения и измени са зачеркнати. Докато сте били в раздор, всеки е имал поводи за тях, тъй като е бил самотен. Затова анализите няма да доведат до нищо. Договорете се, че честността и разкриването на провиненията е акт на грижа за възстановяването на отношенията. Нали съобщаването им е толкова трудно колкото и узнаването им. Разберете: колкото и болно да ви е да го знаете, сто пъти е по-лошо да не го знаете.
4. Договорете се, че да реагирате, да показвате емоциите си не само може, но и трябва. И се договорете – никакви изводи! Всички изводи – после. За тях ще има специално време.
5. Ако не ви затруднява писането на писма, не си губете напразно времето и емоциите: пишете на партньора подробни мемоари. Това е в пъти по-ефективно от болезнените разговори. В тях много по-добре се изразяваш и много по-добре разбираш. Има време да изложиш подробно, без да изпускаш нищо. Освен това, докато пишеш, сам ще разбереш куп неща! Съответно, и да четеш може спокойно, и не един път.
6. Не се опитвайте да говорите за всичко едновременно: ще се объркате, ще загубите пет пъти повече време и сили.
А) Отначало подробно да се разкрият всички скрити постъпки за целия период на раздори. Така или иначе, и двамата сте правили това, което сте могли. Приемете се такива, каквито сте. Прочитайки това, поживейте с него седмица, елате на себе си и подредете в главата си. Задайте всички въпроси и дайте всички отговори.
Б) Разкажете подробна автобиография на своите чувства, желания, намерения и цели от началото на вашето запознанство. Особено внимание на сватбата, а също на важните за вас моменти, когато вашите чувства и решения са се променяли.
В) Новините един за друг ще предизвикат маса въпроси. Колкото по-честно и подробни са вашите отговори, толкова по-надеждно е разбирането. И ще видите: всичко се оказва нормално. Нищо страшно не се е появило, всички провинения са обясними, нещо повече, че и сам си вникнал във всичко това. Ето сега можете да седнете на масата и да се договаряте за това, как и защо да живеете по-нататък.
Преминавайки през всичко това, може да вземете решение да се разделите. Поне сега сте чисти един пред друг – разделете се мирно и съзнателно. Имате добър опит. Струвало си е положените усилия.
* * *
Любовта не е идеал, не е ценност и не е цел. Както виждаме, тя е средство. Инструмент за подобряване на живота, един от способите за създаване на щастие. Нещо повече: самите идеали и нравствени ценности са също инструмент за подобряване на живота. Те нямат друго предназначение, нямат никакъв друг смисъл.
Няма коментари:
Публикуване на коментар