Моят дом

Хубаво ми припомниха, че вече девет месеца обитавам ново жилище, а все още не съм го представила. Така че днес ще има снимки от моята хралупка.

Апартаментът е по-малък от предишния - има само една стая, но за сметка на това всичко е абсолютно ново. PVC дограма, обжавеждане с офис отенък и най-хубавото - много слънце. Доколкото тук има такова:(

Като влезете, това е лявата стена, но е снимана откъм прозореца.

Вдясно, по дългата стена има голяма маса, която си взех от предишното жилище. Масите, както знаем, трябва да са големи. Макар тази да не се използва точно по предназначение. Можете да видите колко добре върху нея стои хоризонтално поставената картина, изобразяваща мъртвата Офелия - сякаш наистина плава по водата. Това ми е най-любимото нещо, което си донесох от Лондон, от галерията Тейт. Колежката ми Бойка се чуди как мога да държа в къщи картина с труп:) Който познава изкуството на прерафаелитите, има отговор. Да, другият ценен армаган оттам е книгата Pre-Raphaelite Painting Techniques.

Това, по-долу, е изглед към централната част на стаята.

Същественото там освен дивана, който винаги стои в този вид - разгънат като легло, е дебелата памучна завивка на пода, която ползвам многофункционално: като килим за уют, като тепих за йога, гимнастика и медитация, като приятно място за търкаляне и четене, като шумозаглушител - да не роптае съседът отдолу като танцувам - и изобщо за каквото друго ми хрумне.

На леглото, разбира се, има възглавнички (и любимото мече), за да се облягам удобно на стената - това е дневна поза. Нощните обикновено са две: ако гледам телевизия, облягам се на бюрото. Но най-често съм тук:)

Това е кабинетът ми. Функционален. Но с цветя и бонсай.

Високотехнологичен.

Това, което ми трябва, е на една ръка разстояние, зад гърба ми. Естествено всичко е категоризирано и си има точно място, но трябва да бъде и красиво - познавате ме.

По-високо - още книги, дискове, касети, карти и каталози от пътешествия.

Това е кътчето със снимки и два подноса с бижута, които все повече се пълнят:)

Съкровищницата продължава и на долния рафт с камъни, хербаризирани цветя и пеперуди, и други неща, които харесвам.

Това е токономата, както се шегувахме на времето с "чичо" Тони. Всъщност произведението на изкуството, което е тук, не е най-същественото. Просто това е кът със спомени, подаръци и снимки от близки хора, а също трофеи и сувенири от пътешествията ми.

Тук прозорецът и вратата към балкона са снимани в нощен режим в опит да се покаже ефектът "дискотека" - лампичките от новогодишната елха са окачени над пердетата. За жалост, като анулирам светкавицата, снимката излиза "бой на негри в тъмна нощ", а когато е включена, се губи вълшебната атмосфера от цветните светлинки.

Другото чудесно нещо е кухнята - много по-просторна е отколкото в по-големите апартаменти.

Светлина.

Зеленина и това, което най-често ям:)

Козметични тайнства.

Вижда се, че не готвя много.

Да надзърнем и тук.

Няма повече. Ха-ха, време е да си ходите.