събота, 20 юни 2009 г.

Печалното очарование на нещата (Моно-но аваре)

За да се сътвори усещането моно-но-аваре, трябва да го погледнем от две страни. От тази на обектите, това е патосът на нещата, призивът, който те отправят към нашите емоции. От тази на възприемащия ги човек, това е чувствителността и емпатията към нещата. Моно означава „нещо, неща”, а аваре – премерена изненада, нещо като „Ах!” или „О!”, т.е. патос, трогателност, дълбоко чувство, чувствителност.


Става въпрос за чувствителност към мимолетното: нищо не е вечно, всичко се променя. Това е осъзнаването на преходността и горчиво-сладката тъга на отминаването и заника, въплътени в термина муйо (променящата се преходност).



Наред с това, моно-но-аваре се свързва и с концепцията за елегантност мияби, която също се създава в епохата Хейан. Това е време на жени писателки, които оказват невероятно въздействие върху посоката на развитие на японското светоусещане, език, писмо, литература, култура. Те заменят пищността и екстравагантността на китайското разбиране за елегантност с простота. Обект на красиво съзерцание и съпреживяване могат да бъдат най-обикновените неща от ежедневието. Тяхната изискана елегантност се крие в шибуй – сурова, естествена, ненатрапчива красота. Тя не е показна, а скромна и в това е майсторството – да бъде открита и претворена. Пример за стремежа да се постигне именно тази естествена прелест на грубото е техниката да се придава на фина коприна изглед на лен.

Японците са имали способността да разбират света непосредствено, идентифицирайки себе си с него. Умеели са да използват език, чрез който пряко да изразяват тази своя връзка със света. Хората са преживявали тази цялостност на живота чрез неочакваните си срещи с нещата. Позволявали са те да ги докосват и да трогват душата, откъдето идва уникалността на японското усещане моно-но-аваре – чувствителност към нещата.

Моно-но-аваре е шинтоистки израз на красота и благоговение заедно с будисткото чувство, че животът е страдание, промяна, че е неустойчив и непостоянен; будисткото разбиране за суетата на живота и шинтоисткият възглед за взаимопроникването на природата и човека. Всичко това се включва в усещането моно-но-аваре, затова можем да го предадем и като печалното очарование на нещата/живота/любовта.


Централна естетическа концепция във философията на японската класическа литература и културна традиция, моно-но-аваре е основното, решаващото чувство, което вълнува читателите или наблюдаващите падащите цветчета на сакурата. Японската поезия, калиграфията, изобразителното изкуство, облеклото, градините – всички те са проникнати от това усещане. То присъства дори в съвременните манга филми.

Тук трябва да се търсят и корените на невероятното старание на японците да са в синхрон с пулса на времето, без да излизат извън себе си – разбирай от своята собствена традиция. Те не се борят с несигурността, а се съобразяват с нея. Преклонението пред тленността на временното е издигнато в култ, а красивата му трогателност – в естетически принцип.

Някои намират връзка с понятието lacrimae rerum (сълзи по нещата), което присъства в Енеида на Виргилий. Но западното разбиране е по-скоро окайване, горчивина заради несправедливата съдба или преведено като сълзи в нещата прераства в схващане на живота като трагедия.

Нищо подобно няма в моно-но-аваре. Когато си изпълнен с това усещане, ти си отворен за красотата и неповторимостта на момента. Тъгата от това, че той никога няма да се върне, е само лек аромат, който прави преживяването само по-сладостно. Той те кара да се отдаваш на мига като за последно.


Снимката „Пеперуда на тротоара” е лично моя. Направена е тук, в Лодз на 20 метра от дома ми, на огромен булевард. Пеперудата изглеждаше толкова крехка, нереална и дори нелепа тук сред суетата. Това малко същество натисна спирачките и светът спря. Стъписване пред сблъсъка със забравена, пренебрегвана или дори неоткрита истина за същественото в живота. Беше откровение. Нямаше начин да не запечатам този миг на неочаквана среща.

1 коментар:

momenti-momenti каза...

Люси, благодаря ,че сподели!!! Удоволствие...