Гарги

Тук, в Лодз, можеш да ги срещнеш във всички паркове. Доста по-едри са от нашите и явно по-големи непукисти. Родните гарги са по-срамежливи. В големите градове трудно можеш да се натъкнеш на тях. Само в комплексите в периферията.

Преди десетина-петнайсет години на блока, съседен на нашия, огромно множество гарги имаха навика да си правят сутрешна среща. Когато излизах за работа, те тъкмо започваха 10-15-минутката си. Винаги по едно и също време – рано сутрин, около 7 часа.

Беше невероятно. Същинско сборище за обмен на новини. Досущ като клюкарки, шумни и нетърпеливи, се бутаха и крещяха, прекъсваха се и се надвикваха. Щом приключеха с новостите, явно се разбираха кои къде ще ходят. После, разделяйки се на няколко групи, отлитаха към покрайнините на града и отвъд.

Къде изчезнаха от един момент нататък, не е ясно. Явно са си сменили мястото на явката. Дълго ми липсваше ежедневната им оперативка.

Тук наблюдавам същото и си припомням тези техни навици да се разгорещяват, докато си обменят клюките. Симпатични са. Както може би знаете, те са сред най-интелигентните птици. От същото семейство са гарваните, които са особено умни.

Гледала съм едно предаване по Animal Planet или Discovery (ех, липсват ми, но това е друга тема) – “Десетте най-интелигентни животни”. Гарванът беше на 4 място. След 3. делфин, 2. маймуна и на първо (за моя изненада) се оказа определен вид папагал. Той трябваше да реши задача, която изглеждаше много лесна с оглед на това, че се справи удивително бързо. Но съвсем не беше така. В една стъклена вертикална тръба между различни преградки имаше поставена храна. Преградките – сложно свързани с разни механични устройства – педалчета, ръчки, отвори и пр., които той трябваше съответно да натиска, да бута, да промушва клюн и да дърпа и т.н. Трябваше да преодолее 7 такива препятствия в тръбата. И успя – стой та гледай – за нула време.

Гарваните пък, които даваха, действаха в естествени условия. Сами си изобретяваха начини да постигнат някаква цел. Например, като намерят орехи или други твърди ядки, ходеха и ги пускаха на шосето. Изчакват да мине някоя кола и да ги разтроши. Или издебват любителите на риболова в дупки, пробити в леда, да си оставят въдиците и да се отдалечат, и им крадат от улова. Прекрасно се оправяха с преплетени нишки, разплитаха ги умело, за да се доберат до тази, на чийто край имаше храна.

Искам гарван.

Ще го науча да казва “Never more”:)