вторник, 21 октомври 2008 г.

Разширяване на рамката отвътре

Никога не скучая.
Когато си само дете, отрано се научаваш да се забавляваш сам.

Всичко се извършва в главата ти, въображението ти е впрегнато непрестанно. Ставаш си самодостатъчен. Можеш да се справяш с всяка ситуация, защото не викаш батко или кака на помощ. Да не говорим за мама и татко, дето все ги няма. Слава богу, ходейки на детска градина, после на училище, се социализираш и научаваш правилата на играта, ловко избягвайки опасността да станеш аутсайдер.

После изучаваш рамката, в която е поставен светът ти.
Няма смисъл да се опитваш да я блъскаш, да я чупиш, преди да си изследвал всички възможности вътре в нея. Наричам това „разширяване на рамката отвътре”. Да си представим, че рамката е двумерна. Но очевидно има измерения, които не са й подвластни. Ако излезеш в третото измерение, пред теб се разтваря необятността. Така че, можеш да развиваш интелекта, духа си, въображението, характера си, колкото си искаш.

Точно това прави затворникът от „Скитник между звуздите” на Джек Лондон. Само че той може и да се пренася в други времена и светове, излизайки от тялото си.

После идва време да се възправиш срещу стените, които те ограничават в материалното. А можеш и да продължиш да работиш отвътре, този път променяйки системата – тихо и без много шум. Един вид сменяш софтуера на Матрицата.

Но без да израснеш вътре в нея, не можеш да я опознаеш достатъчно. Да овладееш слабите й места и да се подготвиш добре. Да не говорим, че третото измерение ти дава онази дистанция, която ти е необходима, за да оцениш затвора си отстрани. Дори да имаш шанса да излезеш извън стените, пак няма да видиш това, което би обзрял с духовния си взор. По-вероятно е да се натъкнеш на други такива рамки, с които е обсипана плоската вселена. Но това можеш да узнаеш мигновено с поглед отгоре. Ако си се отдал на мисленето и изследването като начин на съществуване.

Няма коментари: