понеделник, 2 ноември 2009 г.

Език свещен

http://www.ekipnews.com/?p=23389 : Езиковеди алармират, че българинът става все по-неграмотен. Дошло е времето за езикова реформа, която трябва да опрости някои сложни граматични норми и да доближи начина ни на говорене до езиковите правила.

А така, докъде я докарахме!
Дайте сега, щото има неграмотни, и грамотните да си снизим стила.
Вместо просто да се научим всички да превключваме стиловете и регистрите, което е същността на езиковата култура.

А това за я, ю и щ, които са супер функционални и би трябвало да се гордеем с подобна рационализация, особено днес, където всяко натискане на клавиша се пести и всеки неотпечатан знак допринася за спасяването на някое дърво, е пълна глупост.
Колеги, ма тва сериозно ли?

Аз искам да има пълен член.
И ще ви кажа защо!
Ако съм работодател и видя в документите на кандидата за работа неправилно употребен член, вече ми светва червената лампичка: "Този юнак не си е дал труда да научи елементарно правило, защо ли пък ще се напъва за моята фирма?"

Всички разлики между книжовния и говоримия език са ФИЛТЪР за езиковата култура на един човек.
И не мога да разбера защо след като някой:
  • се грижи за здравето си,
  • мие си зъбите и си взема душ (някои дори всеки ден, което между другото не е полезно нито за него, нито за природата),
  • сменя си дрехите според случая (не ходите с анцунг на театър, нали?),
  • цивилизова се, използвайки подходящо поведение за всяко предизвикателство на действителността,
  • пълни си главата със знания и умения, за да е адекватен във всяка ситуация,
не вземе да проумее, че и формата, под която поднася мъдрите си мисли има значение.

Езикът е най-перфектният инструмент, който човечеството е съумяло да създаде, за да съхранява и предава опита си през времето и пространството. Това, че е достъпен за всеки, не прави този всеки майстор в неговото използване.

И именно езикът е пробен камък, ама от най-висока проба, за това как човек се отнася към дадените му възможности. Полага ли усилия да се възползва от даровете, които са му предоставени: било заложби, било знания, било културно наследство, било природни богатства, било дори доброто и красивото в света и отношенията с хората - все неща дето ти "падат от небето", а са безценни.

Нямайки информация как даден човек се отнася към всичко това, аз обаче мога да го преценя, щом си отвори устата и проговори. Ако е ревностен в усъвършенстването на собствения си начин на изразяване, като правило и мислите му са по-ясни и дълбоки. Много често дори по-чисти. Старанието да овладееш съдържанието, неминуемо минава през формата. Във всичко.

Но нещата не спират до тук. Езикът е белег за адаптивност, качество, което в нашата информационна, динамична, мобилна и глобализирана действителност, се е превърнало в основен признак на интелигентността. Несъобразяването с обстановката те изхвърля от борда. Употребата на статично знание също. Ако не съумяваш да превърнеш потоците информация в правилно отсети данни, които да преобразуваш в адекватно структурирано знание за актуалното положение на нещата и да сътвориш подходяща стратегия за реагиране, главата ти е само ненужен библиотечен архив (ако въобще има нещо там).

А какво е говоренето?
Точно това. Адаптивност. Дрехата, която обличаш на собствените си мисли според случая.
Да прецениш къде си и с кого разговаряш. При какви условия. С каква цел (явна и скрита). Какво знае и не знае събеседникът - като импликации на твоето бъдещо изказване и като езиков репертоар (на тебе лекарят не ти говори с латински термини, но на колегата си съвсем спокойно). Как би реагирал събеседникът ти, ако кажеш еди какво си по еди какъв си начин. Ами ако го кажеш малко по-така...

Езиковата дейност е висша проява на интелигентността на един човек. И нейно мерило.

Хора, наточете си инструмента!

Но ще може ли да засрами някОГО, да го накара да поработи върху себе си, та да не посрами славната история на родния си език, пренебрегвайки неизброимите богатства и възможности, които той може да му предостави днес?



Няма коментари: