http://www.ekipnews.com/?p=23389 : Езиковеди алармират, че българинът става все по-неграмотен. Дошло е времето за езикова реформа, която трябва да опрости някои сложни граматични норми и да доближи начина ни на говорене до езиковите правила.
А така, докъде я докарахме!
Дайте сега, щото има неграмотни, и грамотните да си снизим стила.
Вместо просто да се научим всички да превключваме стиловете и регистрите, което е същността на езиковата култура.
А това за я, ю и щ, които са супер функционални и би трябвало да се гордеем с подобна рационализация, особено днес, където всяко натискане на клавиша се пести и всеки неотпечатан знак допринася за спасяването на някое дърво, е пълна глупост.
Колеги, ма тва сериозно ли?
Аз искам да има пълен член.
И ще ви кажа защо!
Ако съм работодател и видя в документите на кандидата за работа неправилно употребен член, вече ми светва червената лампичка: "Този юнак не си е дал труда да научи елементарно правило, защо ли пък ще се напъва за моята фирма?"
Всички разлики между книжовния и говоримия език са ФИЛТЪР за езиковата култура на един човек.
И не мога да разбера защо след като някой:
- се грижи за здравето си,
- мие си зъбите и си взема душ (някои дори всеки ден, което между другото не е полезно нито за него, нито за природата),
- сменя си дрехите според случая (не ходите с анцунг на театър, нали?),
- цивилизова се, използвайки подходящо поведение за всяко предизвикателство на действителността,
- пълни си главата със знания и умения, за да е адекватен във всяка ситуация,
не вземе да проумее, че и формата, под която поднася мъдрите си мисли има значение.
Езикът е най-перфектният инструмент, който човечеството е съумяло да създаде, за да съхранява и предава опита си през времето и пространството. Това, че е достъпен за всеки, не прави този всеки майстор в неговото използване.
И именно езикът е пробен камък, ама от най-висока проба, за това как човек се отнася към дадените му възможности. Полага ли усилия да се възползва от даровете, които са му предоставени: било заложби, било знания, било културно наследство, било природни богатства, било дори доброто и красивото в света и отношенията с хората - все неща дето ти "падат от небето", а са безценни.
Нямайки информация как даден човек се отнася към всичко това, аз обаче мога да го преценя, щом си отвори устата и проговори. Ако е ревностен в усъвършенстването на собствения си начин на изразяване, като правило и мислите му са по-ясни и дълбоки. Много често дори по-чисти. Старанието да овладееш съдържанието, неминуемо минава през формата. Във всичко.
Но нещата не спират до тук. Езикът е белег за адаптивност, качество, което в нашата информационна, динамична, мобилна и глобализирана действителност, се е превърнало в основен признак на интелигентността. Несъобразяването с обстановката те изхвърля от борда. Употребата на статично знание също. Ако не съумяваш да превърнеш потоците информация в правилно отсети данни, които да преобразуваш в адекватно структурирано знание за актуалното положение на нещата и да сътвориш подходяща стратегия за реагиране, главата ти е само ненужен библиотечен архив (ако въобще има нещо там).
А какво е говоренето?
Точно това. Адаптивност. Дрехата, която обличаш на собствените си мисли според случая.
Да прецениш къде си и с кого разговаряш. При какви условия. С каква цел (явна и скрита). Какво знае и не знае събеседникът - като импликации на твоето бъдещо изказване и като езиков репертоар (на тебе лекарят не ти говори с латински термини, но на колегата си съвсем спокойно). Как би реагирал събеседникът ти, ако кажеш еди какво си по еди какъв си начин. Ами ако го кажеш малко по-така...
Езиковата дейност е висша проява на интелигентността на един човек. И нейно мерило.
Хора, наточете си инструмента!
А това настройва патетично http://www.pravoslavie.bg/Нация/Език-свещен-на-моите-деди.
Но ще може ли да засрами някОГО, да го накара да поработи върху себе си, та да не посрами славната история на родния си език, пренебрегвайки неизброимите богатства и възможности, които той може да му предостави днес?
Няма коментари:
Публикуване на коментар