"Насила хубост не става."

Има ли смисъл да получиш нещо желано насила? Да го изтръгваш капка по капка, изстисквайки, сломявайки волята на другия: със свредела на вината, с шантажа на съжалението, със страха от разправата... Да го изискваш по силата на прошнуровани права и дължима отговорност.

Сладка ли е победата, когато, за да се добереш до нея, си използвал слабите места на човека. Когато си си послужил с принуда, измама, просия, съблазън...

Къде тук е насладата? На каква цена? И какво всъщност си получил?

Искам някой да тича насреща ми с отворени обятия - с копнеж в сърцето и радост в очите.