Кошче

Свърших цигарата. Исках да изхвърля фаса. В моята посока имаше кошче.

Станах от пейката и тръгнах към него. Мислите ми и те потеглиха и ме отнесоха...

Внезапно се сепнах. Градът ме дръпна обратно.

Стоях пред съвсем друго кошче, доста по-далеч от мястото, където бях доскоро. Току-що бях изхвърлила непотребния фас в него – абсолютно несъзнателно. Явно, първото го бях подминала, без изобщо да забележа.

Гледах кошчето като хипнотизирана. Беше много по-красиво от първото. Почти арт деко. Имаше стил и загадъчност, а не само функция.

Как бях стигнала до него? Та нали изобщо „духом” не бях в действителността. Как си спомних, без да си спомням? Какво ме доведе тук?

Всичко това ми напомни, че когато не забравям какво искам, не е от значение как точно и с кого ще се осъществи.

Нещо повече – може да бъде неподозирано по-хубаво.