събота, 8 май 2010 г.

Земя и вода

Балканска вечер в един полски град.
Настроението се вдига още с първите звуци. После избухва.
Хорà, от които няма място къде да се обърнеш, танци по седалките...
Оркестърът се раздава.
Ревем с пълно гърло.

Този път има много много български песни.
На "Пуста младост" се разплаквам.

Боже, благодаря ти за тази вечер.
Бях у дома.

Оказа се, че съм имала и имен ден по полския календар.
Вълнуващо е над 60 души да ти пеят "100 лат" (Нека да ни е жива 100 години...)

Когато няма снимки, значи, всичко е било на max и изобщо не съм се сетила да документирам събитията.




Зная тази песен с малко по-друг текст в края. (Точно така я изпя и тукашният оркестър.) Символиката на земята ми харесва повече, от тази на сянката:

Пуста младост, мамо, пуста младост,
пуста младост, милай мамо, не се стига

пуста младост, милай мамо, не се стига.


Не се стига, мамо, не се среща

ни се с пари, мила й мамо, не купува

ни се с пари, милай мамо, не купува.


Младост тече, мамо, младост тече

младост тече, милай мамо, като вода

младост тече, милай мамо, като вода


Старост де би, мамо, старост де би

старост де би, милай мамо – като земя

старост де би, милай мамо – като земя.

Неясна е думата "деби" (Във всички текстове, които открих в Интернет, е написано точно така. Би трябвало да е глагол със значение от рода на 'тежи, тегне', 'мъчи', 'изпива'... Всъщност личните асоциации са твърде индивидуални. При всички случаи в този контекст, а и изобщо, смисълът на сянката е подтискащ.) Аз винаги съм си мислела, че е:

"...младост тече, милай мамо, като вода

Старост де би, мамо, старост де би
[Старостта къде би могла да я стигне/ къде (ти) би могла да бъде такава]
старост де би, милай мамо – като земя
[Старостта, къде би могла, тя е като земя]

Е, това си е моят вариант на песента. В него има доста повече оптимизъм. Идва от "земята". С нея са свързани толкова много положителни асоциации, които конкретният контекст не може да убие.

Да, има неща и хора като водата. Те са ценни, защото нахлуват, преобръщат, проникват. Напояват.

Земята е постоянство и опора. Благодатна почва, която е способна да поема и да отдава. И когато живителните капки на новата придошла вода я докоснат, тя се съживява.

А единството им ражда живот и растеж.


Няма коментари: