Някога на изпита по западноевропейска
литература ми се падна да говоря за „Одисей” на Джеймс Джойс. Истината е, че не
бях го чела. И не защото не беше преведен на български – нямаше да е първото
произведение, което се налагаше да четем на руски (или за най-смелите и
търпеливи – в оригинал), просто не бях смогнала. Не случайно. Един колега беше
изчислил, че ако трябва да прочетем всички творби, изредени в конспектите, за
петте години на следване би трябвало да четем по 16 часа на ден. Така че често
се случваше да изчитаме само кратките описания на съдържанието, които услужливо
бяха поднесени в някои от учебниците преди самия анализ. Другият експресен вариант
беше впрягане на помощен екип – семейство и приятели – които бодро четат и
после преразказват. И кой каквото разбрал.
Та, омайвам аз проф. Людмила
Стефанова с някакви мои представи за романа, който е поток на съзнанието и ето
защо какъвто и да било сюжет ми се губи. Въпреки това от устата ми се леят
слова и усещам, че се справям не зле. Тя ме слуша жената, очевидно оценявайки достойнствата
на ораторското ми майсторство, до момента когато задълбах в темата за пътуването,
логично подведена от названието на творбата –
щом е Одисей, значи пътува. Точно тук
професорката едва ли не плахо ми възрази, че героят никъде не пътува. Има една
приказка за изпитите – най-важното е наглостта да се явиш. Та ето какво
отговорих аз, без да ми трепне окото: „Това е едно пътуване към себе си.”
Днес съм застанала пред въпроса кога
едно пътуване се превръща в пътуване към себе си и какво трябва да стане, за да
се осмелиш да превъплътиш вътрешното си пътуване в реално.
Тръгвам с един куфар и един поглед
напред към предизвикателството да повторя един от най-прекрасните периоди в
живота ми – 4-те години прекарани в Лодз. Повторя не е точната дума. Нищо не
може да се повтори, никога не се потапяме в една и съща вода, дори реката да е
същата.
Да, предлагаха ми да замина отново за Полша, за Познан, но спомените ми
от този град са мъчителни, а и хем ще съм на полска земя, хем няма да съм със
старите си приятели.
Искам да се повтори единствено това да
бъда учител с мисия, а не просто преподавател. Да изпитвам такова
удовлетворение от работата си и от контакта със студентите и въобще с хората,
каквото чувствах преди.
Съзнателно избрах друго място, за да опозная
така отблизо и да обикна толкова още една страна и още нови хора. Дай Боже!
Няма коментари:
Публикуване на коментар