Здравей, Братислава!

Пътуването беше кратко и много късметлийско. Полет до Виена от 13:40 и в 14:20 (местно време – 1 час назад) вече кацаме. Бях сигурна, че няма да успея за автобуса до Братислава в 14:30 и наистина го видях томно как тръгва от спирката. Имах нагласата да чакам следващия в 16:30 (както винаги съм си написала домашното и всичко е проверено чрез всички достъпни източници и планирано). Животът обаче поднася и изненади, нефигуриращи в интернет.

Тъкмо се тюхкаме с един българин от същия самолет как сме изтървали автобуса и ни чува един македонец, който се оказва женен в Братислава. Той ни успокоява, че съвсем скоро ще дойде друг автобус. И така в сладки приказки по комшийски изчакваме до 14:50, когато наистина се появява заветният автобус, който ни откарва само за час до Most SNP – Most Slovenského národného povstania (Bridge of the Slovak National Uprising). Хващам такси на подходящата фирма – Fun Taxi, тъй като съм се информирала за ситуацията с такситата в Братислава (http://www.bratislavaguide.com/bratislava-taxi-cabs). Не звъня от мобилния, което е по-изгодно, защото ще ми е по-трудно да обясня къде точно се намирам, нито пък ми се чака до 15 минути. По пътя дори подхващам разговор с шофьора като първа тренировка. Започнало е да вали и темата е основно за това. Разбирам, че там от четири дни вали.

Пътят е четири спирки с трамвай, знам това (разпитала съм още в София), но с този багаж няма да се циганим за няколко евро (6,40). Познавам сградата още щом се показва на хоризонта, тъй като тя е огромна, а и разгледах подробно нея и пътя дотам със Street View на Google Maps. Тя е на крайбрежието на Дунава, но малко по-навътре и самата река не се вижда. https://www.google.sk/maps/place/Botanická+6%2F25,+841+04+Karlova+Ves/@48.1475161,17.0687561,3a,89.5y,107.77h,96.33t/data=!3m4!1e1!3m2!1s6mXnK5mxbGdz5GKHStJ

Шофьорът ми носи куфара до вратата в дъжда. Рецепционистите две приятни момчета са предупредени и всичко е ОК. Обаждат се и на шефа на катедрата да докладват, че вече съм там и после с нея разговаряме дълго. За радост тя ми се осигурила човек да ме развежда (бях настояла за това) и от Българския културен институт ще дойдат да ме вземат във вторник сутринта. На 15 септември е празник, посветен на Panna Mária (Дева Мария) и не е работен ден тук, т.е. чудесно е, че ще имам време да се огледам.

Стаята е в хотелския корпус и за моя радост е голяма и с балкон. Това, което бях видяла на сайта, ме беше уплашило с малките си размери. Да, стая е, не е като в Лодз (ех Лодз!) –  апартамент – и то без рецепции и духа на общежитие. На осмия етаж е и има чудесен изглед – вижда се и моста, от който дойдох, чието разговорно име е UFO Most. Не е трудно да се досетиш защо.

Банята е хубава, с вана, в предверието има малък кът с хладилник и котлон, шкафове.

Гардеробите са огромни и съдържанието на куфара ми се губи из тях. Леглата са две – няма лошо, щом има простор. Най-лошото – няма телевизор. Веднага отивам да уредя въпроса с нета. Оказва се, че няма Wi-Fi, но изкрънквам кабел за включване в мрежата на сградата. Имам нет в къщи още с идването! Успокоена, излизам на разузнаване.

Тъй като планирам да атакувам Стария град на другия ден, тръгвам в обратната посока. Целта е и да се снабдя с неща от първа необходимост. Отново победа за Лодз, защото там заварих готов дом до прахосмукачката и ютията. Тук е като хотел, трябва да започнеш от чашата, приборите... Постелно бельо има и него го сменят, прането става в помещение с перални машини с монети.

На една спирка разстояние попадам на Lidl, от който си тръгвам с пълни торби и олекнал джоб. Струва ми се скъпко. Не много, но ми изглежда повече отколкото в Полша. Фактът, че са с евро си казва думата. Но може би, защото търся и типично български продукти като бяло сирене, каквито тук за хората са екзотика. Отново едвам откривам всред всичките захаросани и плодови jogurt-чета кофички от поне 400-500 грама в ъгъла на щанда и само три вида, единия от които е с 10% масленост. Ами така е, като забравих да си взема закваска, сега няма да ям истинско кисело мляко. А сиренето беше 12 € килограма – забрави!

По-късно рецепционистът ме води да ми покаже бюфета, където може да се хапва или да се купи нещо за в къщи. Има и ресторант и дневен бар. Пробвам зеленчуков шницел със салата. Сметката е 3, 50 €. Има някакви намаления, ако се абонираш за повече хранения там, но аз по принцип я карам повече на плодове, зеленчуци и ядки, тъй че няма да ми се случва често да се храня там.

Е, Братислава, хареса ми как ме посрещна. Утре изследването на града продължава.

14.09.2014