сряда, 17 септември 2014 г.

Регистрация в Словакия и изучаване на словашки

Описвам перипетиите си, не само защото близките ми ги четат и се чувстват съпричастни с живота ми тук, но и с пълното съзнание колко полезен ми е бил опита на различни хора, дали си труда да го споделят из разни сайтове и спестили главоболия на тези, на които им предстои да минат по същия път.

Първо, лекторът би трябвало да изиска да го съпроводят при първите административни процедури, с които ще се сблъска, както аз направих, и слава богу, че ми изпратиха симпатичната сътрудничка от Българския културен институт Ева Стоянова, която самоотвержено се бори заедно с мен през тези дни, за да покрием изискванията на бюрократичната машина. Благодарна съм й от сърце. И не защото човек няма да се справи и сам, а защото това би му коствало много повече време и лутания, ако някой не му отдели внимание и не му помогне.

Днес сме станали по тъмно, за да можем малко към 8:00 да се появим в полицията за регистрация. И въпреки че гражданите на Европейския съюз биват приемани отделно, пак имаше множество от хора. Макар че работят от 7:30, бяхме номер 18. Трябва да се регистрираш веднага след като получиш документите от работното място (лекторите идват с цел работа) и документа къде си настанен. Купете си от пощата и т.нар. kolok на стойност 4, 50 € – това е гербова марка, носете и две снимки.

Като видяхме с каква скорост се обработват документите, решихме да дойдем отново следобед и да свършим друга важна задача. Установих, че ако изучавам словашки в т.нар Academica Slovaca, която е в сградата на Философския факултет, в чиито рамки е катедрата Славянски езици, ще трябва да го правя само два пъти седмично по два часа. С тази охлювска скорост още дълго ще продължавам да се уча от улицата и да говоря на полско-българско-чешко-словашки. Вярно, досега няма човек, който да не ме е разбрал, но искам да си построя правилно къщичката на езика в главата колкото е възможно по-бързо. Ето защо бях поставила въпроса в Academia Slovaca да ми кажат къде е мястото, където чужденците се превръщат в бъдещи студенти в словашки университет, учейки местния език, т.е. къде е тяхното ИЧС. Името му се оказа сложно и завъртяно и ето защо не го бях открила в Интернет.

След обиколки из разни строежи, които пресичаха пътя ни към заветния адрес, GPS-и и телефонно обаждане се добрахме дотам и преговаряхме за намаление на таксата, която е огромна – почти 2 000  € за 5 месеца по 4 часа сутрин от 8:00 до 11:50. Слава богу само в един ден имам лекции сутрин (от 7:20 до 9:35! Тия хора луди ли са – кой ще дойде на тези часове?!), които съвпадат, но тогава ще закъснявам очевидно. 
http://www.cdvuk.sk/blade/index.php?c=3219&ponuka-programov-a-kurzov

Кандидатствала съм и за плащане на части. Възможно е изплащане на 3 пъти. Подадох молба и чакам за решение. Моля се Господу да кандисат за намаление от 50%, но почти не ми се вярва. А в Лодз учих за 1/8 от таксата. Де тоз късмет пак!

В 11:30 трябваше да съм в кабината в Университета за височайша среща – с посланик Ганева и делегацията от България, от МОН. Запознах се и с ръководителката на Катедрата, доц. Добрикова, с която само по телефона се бях чувала. Научих много неща. Ориентирам се в обстановката. После с Добрикова изяснявахме въпроси относно дисциплините, хорариума, календара и пр. Основните проблеми: малко студенти, малко часове за български език, студенти на различно ниво в една група – такива от българското училище и абсолютно начинаещи. Бог да ми е на помощ. Много пъти споменавам името му, ала не е напразно – наистина го зова. Най-трудното – ще преподавам и литература и то още във втори курс на български на студенти, които в първи курс са имали по три часа седмично практически български. 

Отивам да взема Ева и се връщаме в полицията. Хората с номера са минали и сега приемат и без номера, но нас ни пускат. Добре, че минаваме бързо. Не мога да разбера тази параноя. Снимат ме, вземат ми отпечатъци, е не с мастило, а по модерен начин, но не разбирам защо е нужно чак това. По принцип от тук трябва да получа и някакъв код, без който няма да ми осигурят достъп до интранет мрежата на Университета. А те спокойно ми съобщават, че ще го получа до 30 дни.

Вече е 16 часа. Тичаме да се снимам. Имах 3 снимки, но те вече свършиха за пропуск за общежитието и полицията. Сега са ми нужни за карта за транспорт, защото харча много пари всеки ден за това. Има билети по 0,70 € за 15 минути и по 0, 90 € за половин час, в рамките на който можеш да се прекачваш. Картата за един месец е 26,90 плюс за самото й издаване 5 €. Следващият път се дозарежда. Има и за 3 месеца, но сега не трябва да харча пари, защото имам да плащам общежитие 110 € и такси за словашкия. А ме "зарадваха" с вестта , че може да не получа за септември заплата, а чак за октомври. О, любима Полша, миличък Лодзки университет, ти ми даде две заплати предварително. Ето каква е разликата, когато се мисли за човека и когато не се.

Денят е пълен, свършени са куп неща. Черпим се с Ева да полеем това. Когато преодоляваш трудности, животът после е още по-хубав. И това те държи прав.

Няма коментари: