В ценносната
система на японците, която иде от древността, съществува понятието мотайнай.
Акио Морита, един от създателите на фирмата „Сони”, в автобиографията си “Made in Japan&Sony” се опитва да изясни това понятие, защото „то съдържа
в себе си ключ към разгадаването на Япония, японците и японската промишленост”.
„Смисълът на това
понятие е, че всичко на този свят е дар от Създателя и ние трябва да сме
благодарни и да не го пропиляваме. Буквално мотайнай се превежда „непочтителен”
или „небогобоязлив”, но дълбокият му
подтекст е „богохулство против небесата”.
По-конкретно
трябва да разбираме, че това, което е
дадено като свят дар, трябва грижливо да се използва. Мотайнай заклеймява пилеенето като грях.
Морита посочва,
че въпреки, че подобна концепция съществува в определена форма на Запад и
другаде в Изтока, в Япония тя надхвърля рамките на обикновената грижливост или
аскетичност в религиозен смисъл. През вековете животът на японците е протичал в
борба за оцеляване под постоянната заплаха от тежки времена и природни
бедствия. Страната не разполага и с големи природни богатства от полезни
суровини. Ето защо тези хора винаги са се стремили да прозвеждат с минимум
суровини. Това се е превърнало в начин на живот*. Материалите не се харчат
неразумно, а се пестят, също водата, хартията и всичко, което ви хрумне (Япония
има най-висок процент на преработка на хартиени суровини напр.)
Рециклирането и
за нас, и дори на Запад е сравнително ново явление, японците отдавна старателно
събират вторичните суровини потделно, за да улеснят повторната им преработка.
Типичната японска
вана се пълни със затоплена вода и се ползва поред от цялото семейство, а изплакването
става извън нея. Японците разпалагат с различни отоплителни уреди, които отопляват
локално, а не цялата стая (напр. представете си нещо като ниска масичка,
покрита с електрическо одеяло, с което се
покриваш и си на топло. )
Пилеенето е позор
и фактически е грях.
Това обяснява
защо Япония е страната на миниатюризацията и има толкова нововъведения на
продукти, които можеш просто да сложиш в джоба си.
Японците са търпеливи и приемат временните несгоди
в името на целенасоченото изграждане на бъдещето, което желаят.
Всички бедствия в
Япония са се посрещали с наличните ресурси и след недостиг на храна, пожари,
цунами или земетресения хората са започвали да градят отново живота си от нулата.
По този начин се възпитава и умението да се справяш с кризисни положения.
Незабавно да включиш цялата си изобретателност и да се заемеш с възстановителни
работи. Гледала съм японски документални филми за войната, в които се описват
периоди от по 5 години, всеки от които има една генерална концептуална цел,
която е изразена и в слоган, и всички усилия са впрегнати тя да се постигне.
Представете си тези усилия като насочени в една посока вектори и сравнете тази
картина с образа на вектори, насочени в различни посоки, без да ги обединява една
посока.
От 1973 г. всички
производители на електродомакински уреди се заемат с въпроса за намаляване на
потреблението на енергия, т.е. започва надпревара кой ще произвежда най-икономични изделия. Стремежът е и да не се допуска никакъв брак и продуктът се контролира на всеки етап. (На Запад по-често практиката е изпитания накрая на процеса и негодните изделия се бракуват).
Ясно е и защо японците залагат на новите технологии – разработване на собствени, възприемане някои страни на чуждите технологии и свързването им при производството на предмети или системи...
...без да губят вкус към наследството на традициите.
*И аз като японците. Още в зората на демокрацията започнах да събирам разделно, без който и да ме е карал или да има такъв почин. Просто фактът, че многохора се препитаваха около кофите за смет, ме стимулираше да отделям бутилките, капачките на киселите млека, самите кофички от него, картоните и хартията и пакетирани да ги оставям до контейнерите. Сега тук, където живея няма контейнер за хартия L, а само за стъкло и пластмаса. Затова събраната хартия отнасям в университета, където има такива контейнери.
