Виртуална мартеничка

Честита Баба Марта, скъпи приятели!
Здраве и късмет! И чудесна пролет (която чувам в България вече имате)!

А нас днес ни брули леден вятър с дъжд:(

Поздравих най-близките си, но тук бих искала да сложа една виртуална мартеничка за всички, на които не можах да я изпратя лично.

Избрала съм вместо е-картичка тапета на десктопа си.
Много се надявам да ви хареса и да да си го сложите за пролетно настроение.

Вчера направихме тържество за Националния празник и за 1 март.

Първо бях подготвила презентация за 3 март на тема "Защо точно - 3 март е датата на Националния празник". Много внушителна - с химна в началото (че и текстът му тече на екрана), знамето, герба, гвардейците, президента, сградите на властите, Руско-турската Освободителна война и най-внушителните паметници, посветени на нея, Самарското знаме, съвременна въстановка на защитата на Шипка, карти на Сан Стефанска България и на България според Берлинския договор (да се види ясно кога и как всъщност губим Македония). После малко разходка из София: Мавзолеят на Батемберг, Двореца, Паметникът на Незнайния воин (величествения лъв на забележителния скулптор Андрей Николов), почетна стража за загиналите, забележителностите на София; 110 метровото знаме, което през 2002 се развя над НДК (не знам дали не спечели "Гинес", вж. снимката); пример за етническата толерантност на българите - в сърцето на София в кръг от около 100 м - християнският храм "Св. София", мюсюлманският "Баня баши" и синагогата (3-та по големина в Европа). Грандиозен завършек с Многая лета (пак с текста, да са ясни думите), разбира се в изпълнение на Борис Христов, и камбани на фона на трептящия български трибагреник.

Втората част беше забавна.
Бяхме обявили конкурс за най-хубави мартеници, изработени от студентите, с които окичихме голям клон, приличащ на дърво. (Познайте, кой се промъква в по-затънтените крайща на парка до нас с нож в ръка, за да го осигури). Още реквизит: месал, иконка, страхотни украсени погачи (тука Бойка се прояви), а за дървото изрязах чим от парка, натъпках го в голяма саксия (от растение, което се беше споминало преди време) и стана супер.

На фона на текст за обичаите и поверията около Баба Марта студентите играеха театрални илюстрации (много забавни). Има една група, главно от II курс, дето са винаги навити на такива представления. Да бяхте видели агънцето, което представляваше Михал (нали трябваше да играят само жени, ама и той горкият иска да участва), нагласен с пухкава вълнена шапка и ръкавички и блеещ умилно, абе заливахме се от смях и не само на това място, а през цялото време.

Поляците много харесват мартеничките. Добре се бях подготвила от България - вързах им на всички - даже с манисто против уроки. После имаше хорà, почерпка... Въобще бяха много въодушевени (особено първи курс, за които това е нещо съвсем ново и различно).

Такива моменти са много приятни и минава по-леко.
Не че е лошо, но гурбетът не е най-желаното нещо, защото те лишава от близките и приятелите ти. И от слънцето на България, от планините...
Тук не е така шарено и жизнено като у нас. След 18 -19 улиците обезлюдяват, не кипи...