сряда, 5 март 2008 г.

Групата на Шаро

Настана времето, когато с трепет в душата се отправих към т. нар. Studium към Лодзкия университет (аналог на местоработата ми в България - ИЧС (ДЕО към СУ). Цел - да изучавам системно полски с надеждата да задобрея стремително и осезателно. Убедена съм, че изобщо нямаш шанс да се гмурнеш в живота на страната, ако не общуваш със самите хора на собствения им език. Да не говорим, че съм лингвист и просто е задължително да го науча и то добре.

Та, очаквам аз разноцветна младеж на възрастта на сина ми и наистина такава се тълпи пред Деканата. Само че навалицата постепенно се стопява. Току идва някоя попрезряла пани и отвежда групичка в неизвестна посока. Га погледнах останали сме десетина души - твърде странна компания. Първо голяма част от нея - хора на моя възраст. Второ - негрите бяха отвяни още в самото начало, а към края отвлякоха и китайците, и арабите. Останаха европеидни физиономии, за две от които можех да се закълна , че са руски или там от източнославянски произход. Появи се и нашата пани.

Щом се настанихме, след първите приказки на преподавателката няколко души заявиха, че нищо не разбират и ще се преместят в групата за начинаещи. Изведнъж разбрах, че (за моя радост) явно се е оформила група за средно напреднали (безспорно за по-ниското ниво) и няма да започнем от А, Б...!

След като групата пооредя, трябваше де се представим. Заподозрените за "руски произход" се оказаха украинка и белоруска. Веднага се сдушихме. Има двама младички - полуполяци. Момчето живее в немско, а момичето в ЮАР. Младежът знае най-добре полски от всички ни, но трябва да систематизира знанията си, а момичето обратно - е най-зле (но е най-хубаво). В резултат на това момъкът се цани за индивидуален инструктор и преводач (но явно причините са не само в името на доброто дело, а и много по-лични).

В този момент в стаята се появи зрял човек с азиатски вид. Никой не може да определи такива хора на колко години са в действителност, затова и не се нагърбвам с подобен риск. Представи се като Михал от Малайзия и ние с украинката едва прикрихме смеха си от невероятното съчетание. В същност се оказа, че той е учил езика 3 седмици миналата година в Studium-а и тогава са го прекръстили от Майкъл на Михал. Човекът е много свестен и пипето му сече. Имам личен опит колко трудно азиатците учат славянски език (при това български - без падежи и с нормална фонетика), а Михалчо се оправя като змей. Стой, та гледай. Учел в Кембридж и щял да прави бизнес тук, та затова трябвало да проговори.

Украинката е женена за поляк и от два месеца е в Полша. За такъв незначителен период праска полския много добре. Единственият проблем е, че ако не е някоя специфична полска дума, изобщо не мога да разбера, че е минала на полски. Произношението й е абсолютно руско. А и тя като мене, като не знае нещо как се нарича, си го вади от руския репертоар. То кой знае и аз как изглеждам отстрани. Може би звуча пък ужасно твърдо.

Въпросната украинка се казва като мен и се разбрахме, че тя е Люда-та, аз съм Люси, което веднага се превърна в Люся. Тя е много весела и приятна. Прилича ми много на Краси Пенева, макар да не е толкова красива. (Краси, мила, радвам се, че ми напомня за теб, което е гаранция, че ще се забавляваме). Има някакво безумно интернационално семейство и 4 внука - всичките по линия на мъжа й, двама от които са мексиканци, доведени от снаха, която също учи полски, но в начинаеща група. Днес Людочка ми направи масаж по собствено желание, а тя е рехабилитаторка - направо ме вдигна (бях се сдробясала от недоспиване).

Аня е медицинска сестра, но не работи, а си гледа сина и се ориентира. Съпругът й си е белорусин, но отскоро работи тук.

Люда вече ни покани на басейн, сауна и други глезотии, но трябва да си купя бански. Тя има кола и кроим планове къде ще ходим. Освен това в рамките на курса щяло да има екскурзии, което е супер.

Преподавателката беше леко хаотична, но вече влезе в релси. Симпатична е и се раздава, така че мога да и простя известна професионална неорганизираност.

Както можете да се досетите, аз съм човекът, който задава въпроси.

През междучасията се опитваме да говорим на полски, но пак без да усетим се очертава групичка, разговаряща на руски и друга - на английски. От време на време трябва да препредавам нещо или поне следя и двата разговора - затова сядам в средата.

Нещата вървят със стремителен темп и само за няколко дни си отговорих на питания, с които си блъскам главата отдавна. Така че, подреждам мозайката и целя падежите (понякога даже без да мисля), което си е постижение. Ходя с удоволствие, в къщи не уча, защото нямам сили, време и в резултат на това надделява желанието за реанимация. Домашното си пиша в час, докато другите си казват примерчетата. Става.

2 коментара:

Klayman каза...

"Домашното си пиша в час, докато другите си казват примерчетата."
Ха!

luly каза...

Лелеее... Срам.