Честит празник на всички българи!
Нека отново и весел и вдъхновяващ!
Тук вече го отпразнувахме на 20 май със специално тържество.
Беше изключително преживяване. Студентите се бяха подготвили прекрасно. Залата беше пълна. Атмосферата приповдигната, вълнуваща. Присъстваха височайши гости от посолството във Варшава, спонсорите, представители от ръководството на университета, българи, живещи в Лодз, български студенти, които са тук по обменни програми, самите студенти българисти, много от сърбистите, словенистите - преподаватели и студенти. Беше дошло дори едно словашко семейство, които споделиха, колко приятно се чувстват в нашата среда.
Програмата беше изключително богата:
Тържествена част:
Презентация "Образите на Светите братя в изобразителното изкуство".
Презентация и програма с раздели "Първоучителите","Празникът" и "24 май - защо сме горди с този уникален празник" (мое дело).
Забавна част:
Фантастична театрална постановка как Братята се пренасят в наши дни и се сблъскват с бюрокрацията (трябва да прокарат проекта си "Азбука"), с един непонятен им език, пълен с жаргон и компютърен сленг. Присъстваше и онзи момент от житието на Кирил, когато избира София, мъдростта. Беше представен като конкурс, на който той може да направи своя избор измежду следните кандидатки: домакиня, т. нар. kura domowa, сексбомба, бизнесдама и София. После ги назначиха за преподаватели в нашата катедра и задаваха въпроси, вкл. и на някои прпадаватели, отбелязвайки, че трябва още да поработят върху материала.
Смях, смях.
Всичко това е изцяло дело на една мощно артистично ядро от студенти ІІ курс. Е, и аз дадох някои идеи, признавам си. Заедно на маса писахме първоначалния сценарий.
После имаше драматизация на една народна приказка, също много добра. Нашите студенти изучават дисциплина "Театър на южнославянските народи" при проф. Ядвига Собчак и тя прави с тях такива постановки.
Накрая една българка, артистка, която живее тук и пее по невероятен начин народни песни, съвсем довърши публиката. Певицата подкани хората да се включат в изпълнението и много от присъстващите припяваха.
Естествено след това имаше коктейл. Това обаче съвсем не беше краят. По традиция след тържествата завършваме с купон в някоя от явките ни (има няколко сръбски ресторанта), където атмосферата се нажежава и се стига до хора и танци по масите. После с най-издържливите бяхме в клуб и така до 4 часа.
По едно време дойде майката на един от студентите да го вземе с колата, че живеели далече. Жената с удивление отбеляза, че не е виждала такова нещо и изрази съжаление, че обикновено в другите специалности курсовете са толкова големи, че студентите дори от един курс не се познават, камо ли от всички курсове и че нямат такъв задружен живот.
Е, така е при нас. Заразата се нарича "Балкански синдром".
*Снимките - допълнително.
Беше изключително преживяване. Студентите се бяха подготвили прекрасно. Залата беше пълна. Атмосферата приповдигната, вълнуваща. Присъстваха височайши гости от посолството във Варшава, спонсорите, представители от ръководството на университета, българи, живещи в Лодз, български студенти, които са тук по обменни програми, самите студенти българисти, много от сърбистите, словенистите - преподаватели и студенти. Беше дошло дори едно словашко семейство, които споделиха, колко приятно се чувстват в нашата среда.
Програмата беше изключително богата:
Тържествена част:
Презентация "Образите на Светите братя в изобразителното изкуство".
Презентация и програма с раздели "Първоучителите","Празникът" и "24 май - защо сме горди с този уникален празник" (мое дело).
Забавна част:
Фантастична театрална постановка как Братята се пренасят в наши дни и се сблъскват с бюрокрацията (трябва да прокарат проекта си "Азбука"), с един непонятен им език, пълен с жаргон и компютърен сленг. Присъстваше и онзи момент от житието на Кирил, когато избира София, мъдростта. Беше представен като конкурс, на който той може да направи своя избор измежду следните кандидатки: домакиня, т. нар. kura domowa, сексбомба, бизнесдама и София. После ги назначиха за преподаватели в нашата катедра и задаваха въпроси, вкл. и на някои прпадаватели, отбелязвайки, че трябва още да поработят върху материала.
Смях, смях.
Всичко това е изцяло дело на една мощно артистично ядро от студенти ІІ курс. Е, и аз дадох някои идеи, признавам си. Заедно на маса писахме първоначалния сценарий.
После имаше драматизация на една народна приказка, също много добра. Нашите студенти изучават дисциплина "Театър на южнославянските народи" при проф. Ядвига Собчак и тя прави с тях такива постановки.
Накрая една българка, артистка, която живее тук и пее по невероятен начин народни песни, съвсем довърши публиката. Певицата подкани хората да се включат в изпълнението и много от присъстващите припяваха.
Естествено след това имаше коктейл. Това обаче съвсем не беше краят. По традиция след тържествата завършваме с купон в някоя от явките ни (има няколко сръбски ресторанта), където атмосферата се нажежава и се стига до хора и танци по масите. После с най-издържливите бяхме в клуб и така до 4 часа.
По едно време дойде майката на един от студентите да го вземе с колата, че живеели далече. Жената с удивление отбеляза, че не е виждала такова нещо и изрази съжаление, че обикновено в другите специалности курсовете са толкова големи, че студентите дори от един курс не се познават, камо ли от всички курсове и че нямат такъв задружен живот.
Е, така е при нас. Заразата се нарича "Балкански синдром".
*Снимките - допълнително.
Няма коментари:
Публикуване на коментар