Mamo piszę do ciebie wiersz

Może ostatni, na pewno pierwszy

Jest głęboka, ciemna noc
Siedzę w łóżku, a obok śpi ona
I tak spokojnie oddycha
Dobiega mnie jakaś muzyka
Nie, to tylko w mej głowie szum
Siedzę, tonę i tonę we łzach
Bo jest mi smutno, bo jestem sam
Dławi mnie strach

Samotność to taka straszna trwoga
Ogarnia mnie, przenika mnie
Wiesz mamo, wyobraziłem sobie, że
Że nie ma Boga, nie ma, nie
Nie ma Boga, nie
Spokojny jest tylko mój dom
Gdzie Ty jesteś, a mnie tam nie ma
Gdzie nie wrócę już, chyba nie
Mamo, bardzo cię kocham, kocham cię

Myślałem, że ty skrzywdziłaś mnie
A to ja skrzywdziłem ciebie
Szkoda, że tak późno pojąłem to
Tak późno to, to zrozumiałem
Zrozumiałem to

Писмо до М.

Мамо, пиша стих до тебе
може би последен, със сигурност първия

Дълбока, тъмна нощ е.

Седя в леглото, а до мене спи тя

И така спокойно диша

До мен достига някаква музика

Не, това е само шум в главата ми
Седя, тъна и тъна в сълзи

Защото ми е тъжно, защото съм сам

Дави ме страх

Самотността така страшно ме тревожи
Обгръща ме, прониква в мен
Знаеш ли мамо, представям си, че
че няма Бог, не няма, не
Няма Бог, не

Спокоен е само моят дом
Където си ти, а мене ме няма

Където няма да се върна вече, навярно няма
Мамо, много те обичам,
обичам те

Мислех, че ти си постъпила несправедливо с мен.

А то аз те нараних

Жалко, че така късно разбрах това

Толкова късно разбрах това.
Разбрах това.

Рихард Ридел (Ryszard Riedel, (1956 - 1994) – солистът на група Dżem става един от най-добрите полски вокалисти след Чеслав Ниемен (Czesław Niemen). Той умира след дългогодишна употреба на наркотици ('compote', полски хероин). Историята на неговия живот е претворена във филма Skazany na bluesa (Destined for Blues), който гледах вече два пъти. Във филма настоящият солист на групата играе ролята на най-добрия приятел на Рихард, който го въвежда в пътя на дрогата.