Мечтата на един плод

Много често в чантата си нося ябълка.
Сега вече си мислите, че ще говорим за зелен живот и прочее.
Ха-ха... О, колко обичам изненадите! :)


Знаете ли кое е най-хубавото нещо, което можете да направите с една ябълка?
Точно така – да я изядете! Но не само.
Трябва да хвърлите огризката навън, на тревата.

Това е нещото, което ябълката иска. Да порасне, да се продължи - това е нейното предназначение за нея самата. И за дървото, част от което е, макар и отделна.

Да бъде изядена, да нахрани - това е нейното предназначение за нас, за птиците, за буболечките, за червейчетата... Ние сме свързани.

Ние жадуваме за нейния вкус. Тя копнее да бъде нечия наслада, за да падне семето й в благодатна почва, а не да се спаружи на дървото.

И трябва да дадем своето в тази верига.
Да направим нещо ЗА ябълката! Да й помогнем да изпълни мисията си, вместо безславно да завърши в коша за боклук.

С нетърпение чакам кога някой ще ми направи забележка, че хвърлям огризката в тревата. Почти съм сигурна, че ще има такъв случай. Просто няма начин – хората дотолкова са се впили в своите правила, че изобщо не съзнават колко са се отдалечили от естеството.

Защо не погребваме мъртвите си в полето?
А защо взехме дори да ги изгаряме? Подтиска ни мисълта за разлагащата се плът?
Но това е само нашата тъпа, ограничена гледна точка.
Я натиснете zoom-а! (Трябва да напиша пост за този вълшебен zoom, който променя перспективата.) Когато натискате достатъчно дълго (или достатъчно пъти) ще стигнете до картина, в която ще осъзнаете своето място в Единството.

Колко красиво би било да се влееш във всичко.
И какво спокойствие носи това.