Да опънеш или да не опъваш платната?

Ето защо мъдрецът
чрез бездействието действува,
чрез безмълвието учи,
нещата се създават,
но той не подменя тяхното начало,
създава, но не обсебва,
действа, но не е самонадеян,
завършва с успех, но не се хвали.

Именно защото не търси признание,
То не може да му се отнеме.
из „Дао Дъ Дзин”

Ех, тази източна мъдрост с безкрайната й неопределеност! Как провокира логичния ум и Его-центричното му мислене. Просто го обръща наопаки.

Как така да не действаме? Та нали това е начинът, по който съществуваме и се утвърждаваме като ЛИЧНОСТИ и РАЗУМНИ същества.

Но дао принципът на НЕДЕЙСТВИЕТО (у уей) изобщо не е пълна пасивност. Той просто твърди, че безпогрешно е действието чрез недействие, дейното недействие. Съветва ни да не се месим в естествения ход на нещата, а да се проникнем от него и да му се поддадем. Ей така – прекратявам външните си действия, за да оставя Дао, началото на всичко, което избликва в пълнотата на битието, да се прояви в мен и чрез мен. Така Аз става лоно, чрез което Дао се осъществява в самоестествена спонтанност. Тогава и същността на Аза се изявява според собствената си природа. Иначе как би могъл да я знае преди да я прояви?

Съвършеното действие не се осъществява външно, а е съзерцателно. То е интензивно изживяване на потока на живота. Цялостно всепроникване без насилие. И затова носи умиротворение.

Бъди естествен. Просто бъди. Ако се опитваш да правиш нещо, просто ще изпуснеш същността. Откъде знаеш кое е добро и кое лошо? Или коя цел си струва? Извивките на пътя, спирките, горчивите уроци може би са по-важни от най-късия път, който дори може да не е в правилната посока, ако ти самият си го избирал.

Можеш да чакаш за резултата, но не можеш да чакаш определено следствие. Твоето очакване говори, че имаш желание да се случи точно определено нещо. Но следствието е във вътрешния закон на потока. Не можеш нито да програмираш, нито дори да предположиш какво ще стане. Някоя от необозримите възможности ще настъпи по свои собствени закономерности. Ще се разочароваш.

– Но аз искам да бъда щастлив!

Добре. Отпусни се и просто се наслаждавай на пътешествието. То ще се случи. С или без твоите желания. Защото то ти е дадено. И ти тотално му се отдай. Не чукай, вратата вече е отворена – само погледни! – това е призивът на Лао Дзъ.

Трябва да се откажеш да налагаш себе си. Така затваряш множество от посоките си. Отхвърли моновъзможността да бъдеш точно този някой, който мислиш, че си и можеш да се откриеш различен.

Откажи се да се се стремиш и да се бориш с течението. Ще видиш как нещастието от разрухата на поредната амбиция (дали не е страшно глупава и подхвърлена отвън?) ще изчезне. Я плавай в това, което кипи сега и усещай силите, които съграждат настоящето ти. Животът се ражда в тази минута - непредвиден и непредвидим, а ти го поемаш в движение и с блаженство, защото вече не е крахът между представите ти и реалността.

Всъщност няма как да не влияем на околната среда, колкото и да се стараем. Всеки го прави със самото си съществуване, с присъствието си в даден момент в дадени обстоятелства. И това променя естеството на нещата, ставащи наоколо. Затова НЕДЕЙСТВИЕТО (особено ние, хората с втълпено западно мислене, което лесно не се предава) е по-добре (по-нереволюционно, по-успокояващо някак) да разбираме като «не насилвай нещата».

Можем още да си поиграем и да преформулираме този принцип като естествено действие, действие без усилие, действие с най-малко усилие, да знаеш кога да действаш и кога да не действаш. Един вид да се намесваме в тази насока, в която нещата вече се развиват. Това означава да опънем платната и да използваме вятъра, за да ускорим движението като поемаме предизвикателствата на течението. Ако ли пък той не духа в нашата посока, трябва да се научим ловко да лавираме – през цялото време вятърът издува платната, а ние всъщност вървим срещу него. Метафоричният образ на платноходката не е мой, а на Алън Уотс. Това обяснява защо простодушният дао принцип се интерпретира в стил доста ала «Макиавели»;) (Дали това не прави цялата непосредствена в същността си философия на Дао на пух и прах?!) Така или иначе, това е по-разбираемо за нас, май.

Стигнахме до нещо, което направо ни е познато. Във всяка ситуация трябва да откриеш накъде духа вятърът и да нагласиш платната си според това. Използваш естественото течение на нещата, вместо да гребеш насреща, умиротворявайки противоположностите по посочения начин. А къде остана изненадата?

И смисълът на това също не изчезна ли:

Именно защото мъдрецът не се бори, затова е непогрешим.
из „Дао Дъ Дзин”

Не се опитвай да побеждаваш, тогава никой не може да ти нанесе поражение.
Лао Дзъ