Резонанс

Свободата е точно това състояние, в което не трябва да избираш. Кришнамурти

:)

Състояние на хармония. Състояние, когато възприемаш и реагираш, без да избираш. Това, за което говори Дао – принципа ниен – «НЕМИСЛЕНЕ».

Колко далеч е това от западната представа за свобода. Тя винаги е свързана с избори и решения.


«Свобода на избора» е мантра в западния свят. Но къде е свободата в битката, която настъпва? Зареден с аксиомите на обществото, в което си отгледан, можеш ли да направиш непредубеден избор? Чист, вътрешно присъщ. Този, който ще ти донесе мир и живот в съгласие със себе си, а не единствено с околните, които непрестанно те поучават кое е правилно.

Изборът винаги изисква съпоставяне, оценка, размишление. Все логичното мислене поема управлението, опитвайки се да изчисли безбройните варианти. Но светът наоколо има неизчислимо повече варианти, които текат едновременно. Как бихме могли да ги обозрем всичките? Ограничаваме се с няколко и пропускаме останалите, които дори не можем да предположим.

При това изборът винаги предполага колебание. Просто блокираме в невъзможността си да преценим кое БИ БИЛО ПРАВИЛНО, кое ТРЯБВА да се направи. Точно така. Не какво би ни извело на пътя на хармонията, а какво ще бъде прието добре от другите.

Аз си го представям по друг начин. Твоят отговор на дадена ситуация да се ражда като най-естествена реакция. Когато оставиш мозъка си на интуицията, тя дава готово разрешение. То е синтетично, цялостно – не можеш да го накълцаш на части и да обясниш кое, как и защо. То е като прозрение.

Когато си отпуснат в потока на случващото се, ти си това, което преживяваш. Няма нужда от оценки и драматични решения. Поверяваш се на себе си и на потока.

В нашия Его-центричен западен свят сме научени, че „носенето по течението" е деструктивно. В него трябва или да ударим по масата, за да качим поредното стъпало по стълбата към идеала на обществото – личния успех, или да се усмихнем насила, дори да кървим, само и само да не нараним нечии чувства. В традиционното източно (само)преживяване (щото и те много се уестърнизираха), липсват стълби и кървене. Или най-малкото са твърде различни. Там действията ви са вашата естествена реакция на външната среда.

Когато позволявате тя да прониква във вас, без непрестанно да отстоявате себе си, няма борба. Има отдаване. Не си поставяш бариери, които после трябва да преодоляваш, ако не съответстват на вътрешния ти порив. Позволяваш на тялото си да усеща и оставяш мозъка си да ти дава отговорите. Това е то «немисленето».

Аз го наричам «резонанс». Не «отражение», както също би могло да се определи. Въпрос на лично предпочитание (в смисъл на усещане, не на решение:)). Представям си онази крива на усилване на въздействието, когато нещата влизат в синхрон. Сигурно я помните от часовете по физика. Не използвам дори българската дума – отзвук. Тя буди в мене други асоциации. Чисто езикови (аз съм много чувствителна към образите, които думите създават). Знаете тази игра на асоциации? Та постоянните епитети за тези две думи в моето съзнание са „далечен отзвук” и „силен резонанс”. А искаме светът да зазвучи в нас, нали, не да го чуваме като ехо.

Дао принципът «немислене» е моментално отражение или тип резонанс и ни учи как да реагираме на околната среда. Целта е да не се бориш нито с външните обстоятелства, нито със себе си. Защото подсъзнанието усеща решенията, които са привнесени и не съответстват на хармонията на Аза – неговата собствена и тази със заобикалящото го. В бойните изкуства не мислите какъв удар да нанесете – той идва автоматично като реакция на ситуацията. Решенията са статични, а ситуацията динамична. И ако непрестанно избираме и решаваме, непрекъснато ще сме изостанали.

Не отричам анализите, напротив – много ги обичам. Те ми помагат да забелязвам и неща, които съм пропуснала в мига. Вливат сякаш още впечатления, карат ме да гледам и от други мои собствени ракурси и чужди гледни точки. Изсипвам това богатство, опитвам се да го подредя. Зная, че по този път не мога да стигна до верния отговор, защото той така или иначе ще е закъснял. Но сякаш помагам за следващия и най-важното – отдавам се на самата игра да обръщаш ситуацията до безкрайност и да се вглеждаш в нея всеки път по новому. Нататък смело мога да импровизирам, оставила се на интуицията си.

Спокойната и непоколебима реакция се учи. Какво е дзен? Еми, точно това. Чрез дзен коаните се отработва реакция на «немислене». Защото, ако нямаш навик, моменталният ти отговор може да е просто прибързване и да насили нещата.

Когато човек е опознал себе си в достатъчна степен и се чувства едно цяло с онова, което го обкръжава, «немисленето» не е толкова трудно. Вибрираш си тихо, отразявайки, и ако имаш щастието да си съвсем адекватен, дори може да влезеш в резонанс. Губиш от съзнанието си бремето, че можеш да сгрешиш. Приемаш себе си и света и съществуваш в хармония със собственото си същество.