18 ноември, неделя
А сега една история за подобряване на настроението. Описах я на една приятелка в писмо (Краси, мила, целувки) и докато го правех, се смях отново, та реших да поосвежа блога. Тя е от рубриката “Срамни случки”, която съществува в нашето семейство и сред близки приятели. Разправяме си гафофете, които сме правили и описвайки разните конфузни ситуации, в които сме изпадали, “със смях се разделяме с миналото си” (разбирай със скрупулите си). Много е освобождаващо, да не говорим как се забавляваме.
Та: След напоителния шопинг (за който писах преди няколко дни), отнесох в къщи сладостните сполуки. Няколко секси блузки, супер бельо (обожавам финото бельо) и женствена черна копринена рокля плюс “вълшебни” помади. Всичко това, разбира сe, трябва да ме направи неустоимо красива, нищо че и така съм си неотразима. Разпръсвам трофеите по дивана в хола и им се наслаждавам около половин час, мечтаейки за моментите, в които въоръжена с тях величествено минавам, а след мене мъжете падат като домино (получили разрив на сърцето, естествено). Сутринта излизам за работа и първо се пъхам в едно ателие за копирни услуги. (Почвате да се изнервяте, каква е връзката и кога ще дойде интересната част. Чакайте, само почакайте още малко!) Освен служителката там има и двама мъже, нейни познати, които си разговарят с нея. Самата тя ми отговаря културно, че ксероксът е развален. Мъжете се хилят. Единият среща погледа ми и ми казва, че има нещо, което виси от чантата ми. (Тя има закопчалки тип “репей” отстрани.) Поглеждам и що да видя?! Прекрасният ми нов сутиен от бяла дантела се е проточил в цялата си дължина, залепнал за чантата ми. И така съм се движила над 100-200 м. Е, верно рано сутрин, но все пак. При това единият от мъжете добавя закачливо, че това е много хубава вещ, но все пак не е добре да се разхождам така по улиците.
Дали? Както му се развяваха етикетите, си е направо идея за нетрадиционна реклама.
Развеселих ли ви? Надявам се.
А сега една история за подобряване на настроението. Описах я на една приятелка в писмо (Краси, мила, целувки) и докато го правех, се смях отново, та реших да поосвежа блога. Тя е от рубриката “Срамни случки”, която съществува в нашето семейство и сред близки приятели. Разправяме си гафофете, които сме правили и описвайки разните конфузни ситуации, в които сме изпадали, “със смях се разделяме с миналото си” (разбирай със скрупулите си). Много е освобождаващо, да не говорим как се забавляваме.
Та: След напоителния шопинг (за който писах преди няколко дни), отнесох в къщи сладостните сполуки. Няколко секси блузки, супер бельо (обожавам финото бельо) и женствена черна копринена рокля плюс “вълшебни” помади. Всичко това, разбира сe, трябва да ме направи неустоимо красива, нищо че и така съм си неотразима. Разпръсвам трофеите по дивана в хола и им се наслаждавам около половин час, мечтаейки за моментите, в които въоръжена с тях величествено минавам, а след мене мъжете падат като домино (получили разрив на сърцето, естествено). Сутринта излизам за работа и първо се пъхам в едно ателие за копирни услуги. (Почвате да се изнервяте, каква е връзката и кога ще дойде интересната част. Чакайте, само почакайте още малко!) Освен служителката там има и двама мъже, нейни познати, които си разговарят с нея. Самата тя ми отговаря културно, че ксероксът е развален. Мъжете се хилят. Единият среща погледа ми и ми казва, че има нещо, което виси от чантата ми. (Тя има закопчалки тип “репей” отстрани.) Поглеждам и що да видя?! Прекрасният ми нов сутиен от бяла дантела се е проточил в цялата си дължина, залепнал за чантата ми. И така съм се движила над 100-200 м. Е, верно рано сутрин, но все пак. При това единият от мъжете добавя закачливо, че това е много хубава вещ, но все пак не е добре да се разхождам така по улиците.
Дали? Както му се развяваха етикетите, си е направо идея за нетрадиционна реклама.
Развеселих ли ви? Надявам се.
Няма коментари:
Публикуване на коментар