На купона по изпращането се запознах с личност, чиято слава ме застигна преди да го познавам. Студентите и колегите говорят с благоговение за него. Това е Иван Петров, на когото всички викат Ян. Това е Иван Петров, на когото всички викат Ян. Той е руснак, но говори полски и български като родни и без акцент, макар да ги е учил не като дете. За поляците едно от най-трудните неща в българския език е ударението, тъй като тяхното е постоянно – на предпоследната сричка. Вероятно поради произхода си (и не само) за него това не е проблем. Завършил е преди 2-3 години, но вече е д-р и преподава “Увод в славянските филологии”, “Староцърковнославянски език”, “Историческа граматика на българския език” и “Руски език”.
Когато чух за него, се сетих за други руснаци полиглоти, към които питая голяма почит. Първият е Юрий Рьорих. Той е син на Николай и Елена Рьорих и брат на художника Светослав Рьорих. За него малко хора изобщо са чували. Лингвист, владеел е над 30 езика, повечето азиатски, на разни тибетски народности, които е изучил по време на експедициите с родителите си из планините. Има огромен речник – санскрито-руски и обратното. Вторият е нашият заместник-ректор, на Софийския университет – Александър Федотов, който въпреки годините си изглежда като момченце и има точно такова светло излъчване. И той се занимава с такива екзотични езици. Чела съм и негов превод от старомонголски.
Какви хора има, а!
Няма коментари:
Публикуване на коментар