16 ноември, петък
За да възвърна жизнеността на позаслабналия си организъм в последно време се захранвам обилно. При това калорично и витаминозно. Устройвам си невероятни пиршества. Толкова месо не съм яла през целия си живот – по два пъти на ден. Вече се чувствам като канибал. То са дробове, пържоли, задушено, филета. Освен това ще се впиянча. Допълвам мръвките с червено вино. И салатки, салатки. Основно от червено цвекло, което е много подходящо за случая. Тук то е на почит. В магазините може да се намери като готова салата (за случаите, когато ме мързи да го стържа), като полуготова смес – във вакум, сварено и настъргано, и разбира се, в натурален вид. Да не говорим, че се наливам непрекъснато със сокове. Най-прекрасното от всичко е, че имам оправдание да не отбягвам съседната сладкарница, а почти да се абонирам за нея. Не мога да опиша насладата от приказните угощения с изкушенията от сметана, всевъзможни кремове, плодове и мнооого, мнооого шоколад.
Никога не съм била взискателна към храната. Мога да ям абсолютно всичко без никакви претенции. И то не заради удоволствието, а за да превърна храната в енергия. Затова пък съм в състояние да оценя подобни кулинарни преживявания като празник.
Като дете бях изключително злояда. Майка ми казваше, че се е случвало да се събуждам сутрин с буза, пълна с хапка от вечерята. Детската градина не ме научи да си изяждам всичко. Тръгвайки на училище, старателно изхвърлях поне половината от обяда си. Но един ден, когато майка ми се върнала, заварила на масата спретнат пакет, опакован в амбалажна хартия, завързан с канапче и с огромна изненада открила в него обеда ми. Така истината бе разкрита. Е аз, разбира се, си и признах – иначе кой би предположил, че нещо, оформено по този начин, е предназначено за изхвърляне. Те мислеха, че ще го нося някъде да изхранвам някой друг. Но няма нищо чудно – все пак съм зодия Дева.
Знаете ли как ме вкараха в релси?
Пратиха ме на стол. Тази терапия изглежда малко анти, но се оказа изключително ефикасна. Ако искаш яж, ако не – стой гладна, друго няма, а предстои дълъг учебен ден. Оттогава и до днес ям така, че в чинията ми не остава следа какво е имало вътре. Така свикнах с храненето по столове, че това продължи и през студентските ми години, докато нашите бяха в чужбина.
Ако щете вярвайте, но и досега понякога отивам да похапна в Мензата, макар около Ректората да има достатъчно други местенца, където да напълниш стомахчето. Подозирам обаче, че вкусът на тази храна ме привлича по чисто носталгични причини – пренася те в годините, когато си бил млад, волен и безгрижен.
Да ви е вкусно! И наздраве!
За да възвърна жизнеността на позаслабналия си организъм в последно време се захранвам обилно. При това калорично и витаминозно. Устройвам си невероятни пиршества. Толкова месо не съм яла през целия си живот – по два пъти на ден. Вече се чувствам като канибал. То са дробове, пържоли, задушено, филета. Освен това ще се впиянча. Допълвам мръвките с червено вино. И салатки, салатки. Основно от червено цвекло, което е много подходящо за случая. Тук то е на почит. В магазините може да се намери като готова салата (за случаите, когато ме мързи да го стържа), като полуготова смес – във вакум, сварено и настъргано, и разбира се, в натурален вид. Да не говорим, че се наливам непрекъснато със сокове. Най-прекрасното от всичко е, че имам оправдание да не отбягвам съседната сладкарница, а почти да се абонирам за нея. Не мога да опиша насладата от приказните угощения с изкушенията от сметана, всевъзможни кремове, плодове и мнооого, мнооого шоколад.
Никога не съм била взискателна към храната. Мога да ям абсолютно всичко без никакви претенции. И то не заради удоволствието, а за да превърна храната в енергия. Затова пък съм в състояние да оценя подобни кулинарни преживявания като празник.
Като дете бях изключително злояда. Майка ми казваше, че се е случвало да се събуждам сутрин с буза, пълна с хапка от вечерята. Детската градина не ме научи да си изяждам всичко. Тръгвайки на училище, старателно изхвърлях поне половината от обяда си. Но един ден, когато майка ми се върнала, заварила на масата спретнат пакет, опакован в амбалажна хартия, завързан с канапче и с огромна изненада открила в него обеда ми. Така истината бе разкрита. Е аз, разбира се, си и признах – иначе кой би предположил, че нещо, оформено по този начин, е предназначено за изхвърляне. Те мислеха, че ще го нося някъде да изхранвам някой друг. Но няма нищо чудно – все пак съм зодия Дева.
Знаете ли как ме вкараха в релси?
Пратиха ме на стол. Тази терапия изглежда малко анти, но се оказа изключително ефикасна. Ако искаш яж, ако не – стой гладна, друго няма, а предстои дълъг учебен ден. Оттогава и до днес ям така, че в чинията ми не остава следа какво е имало вътре. Така свикнах с храненето по столове, че това продължи и през студентските ми години, докато нашите бяха в чужбина.
Ако щете вярвайте, но и досега понякога отивам да похапна в Мензата, макар около Ректората да има достатъчно други местенца, където да напълниш стомахчето. Подозирам обаче, че вкусът на тази храна ме привлича по чисто носталгични причини – пренася те в годините, когато си бил млад, волен и безгрижен.
Да ви е вкусно! И наздраве!
Няма коментари:
Публикуване на коментар