13 ноември, вторник
Вчера в Катедрата бе на посещение доц. Татяна Рамза от Белорусия. Изнесе много интересна лекция пред преподавателите и студентите относно езиковата ситуация в родината си.
Белорусите в момента са малко под 10 милиона като едва 3 милиона от тях живеят в селата. За 7 милиона белоруският е роден е език, но практически не го говорят. Той има символична, но не и комуникативна функция. Как се е стигнало дотук?
Чак до началото на 20 век този език няма официална норма. Съществува като т.нар. старобелоруски, който е твърде смесен и динамичен в градовете, тъй като доста дълго време Полша, Литва, Украйна и Белорусия са една обща държава и езиковият контакт е силен и непрекъснат. Също и с Русия и руския език. В селата се говорят около 3-4 диалекта.
Кодифицирането на белоруския като стандартен език се поставя с една граматика, излязла през 1918 г. До около 1927 г. се формира единна обща норма, но наред с този език се говорят още полски, руски и идиш. През 1933 г. се извършва реформа, чиято същност е да приближи белоруския език до руския език. В резултат на това съществуват две основни норми – т.нар. “емигрантска”, популярна през 1918 – 1933 и “съветска”, използвана от 1933 насам.
Гласността и разпадането на СССР пораждат изхвърляне в националистичен дух – прави се опит да се върне “емигрантския” вариант, въпреки че в самата страна не се е говорил повече от 50 години. В началото на 90-те доста хора имат желание да го изучават и използват, но правителството поддържа обществените функции на руския език. През 1995 г. се провежда референдум дали руският език също да има статут на официален език и 83% от населението са отговорили положително.
В резултат от всички тези събития и процеси днес руският триумфира. Лукашенко, държавните институции и мнозинството от медиите използват руски, опозицията и нейните вестници – “емигрантски” белоруски, западните страни водят дипломатическите си разговори на белоруски в “съветския” му вариант, а народът...
Вчера в Катедрата бе на посещение доц. Татяна Рамза от Белорусия. Изнесе много интересна лекция пред преподавателите и студентите относно езиковата ситуация в родината си.
Белорусите в момента са малко под 10 милиона като едва 3 милиона от тях живеят в селата. За 7 милиона белоруският е роден е език, но практически не го говорят. Той има символична, но не и комуникативна функция. Как се е стигнало дотук?
Чак до началото на 20 век този език няма официална норма. Съществува като т.нар. старобелоруски, който е твърде смесен и динамичен в градовете, тъй като доста дълго време Полша, Литва, Украйна и Белорусия са една обща държава и езиковият контакт е силен и непрекъснат. Също и с Русия и руския език. В селата се говорят около 3-4 диалекта.
Кодифицирането на белоруския като стандартен език се поставя с една граматика, излязла през 1918 г. До около 1927 г. се формира единна обща норма, но наред с този език се говорят още полски, руски и идиш. През 1933 г. се извършва реформа, чиято същност е да приближи белоруския език до руския език. В резултат на това съществуват две основни норми – т.нар. “емигрантска”, популярна през 1918 – 1933 и “съветска”, използвана от 1933 насам.
Гласността и разпадането на СССР пораждат изхвърляне в националистичен дух – прави се опит да се върне “емигрантския” вариант, въпреки че в самата страна не се е говорил повече от 50 години. В началото на 90-те доста хора имат желание да го изучават и използват, но правителството поддържа обществените функции на руския език. През 1995 г. се провежда референдум дали руският език също да има статут на официален език и 83% от населението са отговорили положително.
В резултат от всички тези събития и процеси днес руският триумфира. Лукашенко, държавните институции и мнозинството от медиите използват руски, опозицията и нейните вестници – “емигрантски” белоруски, западните страни водят дипломатическите си разговори на белоруски в “съветския” му вариант, а народът...
Тук идва най-интересната част. Ражда се явлението “трасянка”. Основното значение на тази дума е смес от сено и слама, която се дава на добитъка. С това название обаче днес се нарича езикът, който много белоруси говорят, повечето мислейки си, че това е руски. Всъщност лексиката е руска, но притежава фонетични, акцентни и морфологични особености, характерни за белоруския. Т.е. има много силна интерференция и то при различните хора в различна степен. Установено е, че вече и бабуля на село говори на “трасянка”, защото белоруският й диалект непрекъснато е атакуван от руския, който чува отвсякъде – телевизия, радио, вестници, служби... Нещо повече, на село този смесен език се предава на следващите поколения. Едва когато такъв човек отиде в града, говорът му все повече се приближава до чистия руски, т.е. там явлението живее само едно поколение. Следващата генерация вече учи в руски училища и усвоява правилно езика. Младежта обаче използва “трасянката” като вид разговорен език, много музикални групи си пишат песните на нея и така...
Пълен хаос!
И ние си мислим, че имаме езикови проблеми.
Като връх на всичко лекторката, която заяви, че навсякъде се старае да говори на белоруски, за да дава пример, трябваше да изнесе презентацията на руски. Ами всички присъстващи говорехме именно този език посредник.
Пълен хаос!
И ние си мислим, че имаме езикови проблеми.
Като връх на всичко лекторката, която заяви, че навсякъде се старае да говори на белоруски, за да дава пример, трябваше да изнесе презентацията на руски. Ами всички присъстващи говорехме именно този език посредник.
Няма коментари:
Публикуване на коментар