понеделник, 12 ноември 2007 г.

Първият купон
















1. Аз, Бойка и Катржина (докторантка в катедрата)
2. Иван Петров, и Агата - преподаватели и приятели
3.
Далибор и приятелката му

28 октомври, неделя

В сряда вечерта бях поканена на т. нар. “fuksówka” [фуксувка]. Събитието би могло да се определи като “посрещане на зайците”, т.е. първокурсниците от специалностите “Българистика” и “Сърбистика” от страна на старите кучета, техните събратя от по-горните курсове.

Запазен периметър за южнославянските филологии в Лодз е сръбският ресторант “При Драган”, където всички официални събития, след като се отбележат, се празнуват, както си
трябва. А и без всякакъв специален повод сме добре дошли там.

Народът масово смучеше бира, което според мен е непростимо, когато си едва ли не в единственото място в града, където можеш да пийнеш сливовица. Но може би им е скъпа. Струва 9 злоти (4.50 лв). Само аз и още 4-5 души, не студенти, си позволиха да ядат (а присъстваха над 50). Естествено, сръбски специалитети.

Имаше някаква импровизирана викторина. Представители на зайците бяха разпитвани от “старите” – българистите за Сърбия, сърбистите за България: коя е столицата, валутата и пр. После преподаватели (моя милост, например) трябваше да им зададат въпроси, за да могат студентите да покажат какво са научили и че се справят. Моите хора, “българските” зайчета, победиха и спечелиха бутилка водка.

След това, ясно е, работата оттече. Партито се развихри, виха се хора, Горан Брегович, българска чалга и пр. Ядрото на купона беше заразително и представяше достойно балканската дружба: моят колега сърбин, Далибор (в центъра на третата снимка), един грък от Епир, незнайно откъде и кой го доведе, и аз. Давахме тон на народа за хората, така че бяхме в епицентъра на джангъра. Поляците, поне тези, се палят много по нашите танци и ритми и нямаха нужда от много съчки. За съжаление нямам много снимки, ами нали бях на дансинга, а и се сетих чак накрая, че нося фотоапарат. Беше доста тъмно, така че не се вижда много, да не говорим, че през повечето време всичко се движеше. Как да снимаш?!

Няма коментари: