понеделник, 12 ноември 2007 г.

Какво трябва да знаем

23 октомври, вторник

Тия дни в Лодз имаше сензация. Дадоха по телевизията как момченце на 3-4 години съобразило какво да направи в критична ситуация. Майка му май припаднала и то извадило мобилния й телефон и не се обадило на някой друг – тати, баба и пр. – а директно на полицията. Малкият се превърна в герой и ухилен заслужено бе носен на ръце и награден от полицаите с диплом и подаръци.

Интересното е, че той е знаел телефонния номер за връзка с полицията. По всичко личи, че това е безплатен номер – *112, който трябва да се набере при такива инциденти.

А сега кой от вас ще ми каже българския номер, на който незабавно се свръзвате с полицията? Идентичен ли е със стационарния? (Аз и него не го помня.) А децата ви знаят ли го?

Във връзка с това ще ви разкажа история, която може да звучи като виц, но съвсем не е, за съжаление.

Има такъв тип мероприятие в училище – да се опознаят различните професии, при което се канят хора, които да споделят защо са станали такива и такива, с какво точно се занимават и пр. И аз съм правила такава среща с тъкачки многомашиннички (1985 г., между другото, много симпатични жени бяха, нищо че нито едно от децата не знам да е станало тъкачка). И така, полицай е поканен в едно училище. Разказва той каквото разказва, децата са въодушевени (нали всички момченца искат да стават полицаи), има глъчка, въпроси, вдигнати в надпревара ръце... Накрая полицаят доволен пита: “А сега деца, кой от вас ще ми каже телефона, на който трябва да се обадите, ако се наложи да повикате полиция?”. Дружен отговор: ”911”.

1 коментар:

Unknown каза...

Вече за София работи и международният номер 112. Обещаха скоро, че ще покрият цялата страна... да видим кога е това "скоро".
Иначе от мобилен телефон старите номера си важат както от стационарен - 150 "Бърза помощ", 160 Пожарна, 166 Полиция.

Но виж, хич не съм се и замсилила, че трябва да обърна на Мая внимание върху тези неща... А явно би трябвало. Взимам си поука.