понеделник, 12 ноември 2007 г.

Вси светии





2 ноември, петък

1 ноември, Dzień Wszystkich Świętych в Полша е един от най-големите празници. Поляци от всички краища на страната и от чужбина се връщат по родните си места, за да почетат паметта на починалите си близки. Има огромно движение по пътищата и десетки хора загиват при катастрофи. Въпреки това празникът е вълнуващ и красив.

На 31 октомври бях на пазара и можах да почувствам суетнята и подготовката за следващия ден. Още отпреди 3 седмици цветарниците, суперите, пазарите са отрупани с огромни тържествени композиции от изкуствени цветя, които са доста добре изработени. Навсякъде се продават също и много характерни стъкленици-свещници от цветно стъкло в най-различни големини, форми и цветове, които се оставят на гробовете. Сега обаче бяха докарали вече свежите цветя. Повечето от тях са саксии, от които сякаш извира топка от по-дребни или пък едри хризантеми. Това е едно шарено море от цветя, сред което шетат хора, избират, купуват...






























На самия ден от сутринта до вечерта на гробищата се стичат тъппи и гледката на потъналите в цветя и разноцветни светлини огромни пространства е впечатляваща. Когато стане тъмно хилядите трепкащи цветни пламъчета създават мистично усещане.

Тези, които нямат възможност да посетят гробовете на роднините си или са пришълци като мен, могат да оставят своите свещи под един голям кръст.

Гробовете тук не са ниски и с някаква растителност, както са повечето от нашите, а са постаменти, около 50 см високи, от мрамор, гранит или друг хубав полиран камък. Има малки вертикални плочи с името. Порцелановите портрети и по-високите вертикални плочи, които са масова практика при нас, както и скулптурите, чести поне в Централните гробища в София, тук са рядкост.

Не се раздава никаква храна, нещо повече, подобна традиция ги шокира. Мисля си, че нашият практичен народ, както винаги е одомашнил религията, правейки повече за живите отколкото за мъртвите. Като знам що изпаднал народ се изхранва от помени и панахиди. Това си е утвърдена милостиня за бедните. Тъжното събитие събужда съчувствието, а дори и да не искаш, след като такъв е обичаят, си задължен да си добродетелен, че иначе “какво ще кажат хората”.

Всъщност нашите задушници имат същата функция, но са разпределени равномерно 4 пъти през годината. Не са толкова тържествени, не са великолепни, а са интимни, човешки. Както и повечето от църквите ни – малки черквици. Те не те смазват с обемите и златната си украса, демонстриращи величието и богатствата на институцията “църква”, а не любовта към ближния и незначителността на материалното в сравнение с духовното.
Затова вярвам във вярата, уважавам религиите, но се отнасям много внимателно към “събирателните дружества с ограничена отговорност”, които се занимават с този бизнес.

Бях на православното гробище и на еврейското. Последното изглежда като извадено от приказка – с високи плесенясали каменни плочи, разкривени, други – отчасти потънали в земята, пукнати или счупени... Сякаш стоят от стотици години там, а надали е гробището е толкова старо. Никакви цветя, никакви свещи. Това е царството на камъка. Не полирания, лъскавия, а естествения, чиито пори живеят и дават подслон на растителност и невидими организми. Тук таме върху гробовете има от онези малки камъни, които евреите имат обичай да оставят за мъртвите. Дали те символизират родната загубена земя, чието “присъствие” може да им донесе покой?

На 4-5 места самотно проблясваха свещи и имаше по някоя китка по общия полски обичай. Вероятно повече от наследниците на погребаните на това място хора, отдавна не живеят тук.
Чух, че отношението към евреите в Полша, изобщо не може да се сравнява с това в България. Аз дори не зная да имаме някакво диференцирано отношение към тях! Не случайно не сме си ги дали през Втората световна война.
За пореден път се убеждавам, че една от най-характерните черти на българския народ е толерантността. Не говоря за политика (Възродителни кампании, “Атака” и пр. – те само развалят съществуващите естествено отношения), а за разбирателството между самите хора.

скептицизмът на българина не е нещо лошо. напротив, адски се гордея с него. в България нито е имало нацизъм като нацизъм, макар да сме били съюзници на Райха, нито комунизмът беше толкова лош, колкото в Русия. начело на държавата ни стоеше селски тарикат като Тодор Живков, а не психопат като Сталин. това е дълбоко положително: българина не можеш го излъга, не можеш го накара да повярва в първата случайна идеология, да марширува екзалтирано с факла в ръка, да гори книги или да избива масово хора само защото са от неподходящия етнос или класа. пък нека после ни обвиняват, че сме били скептици, кусурлии и национални нихилисти! това е по-добрият вариант

Вие какво мислите?

Няма коментари: