3 ноември, събота
Някога, много отдавна, след като завърших университета ме разпределиха да преподавам български език и литература в 1-во ЕСПУ в София. Отидох с огромен ентусиазъм. Все пак това е бившата Първа мъжка гимназия, в която са преподавали литературни величия и от която са излезли не по-малко известни люде.
Да оставим това, че накипрена в най-хубавите си дрехи, още с влизането заедно с останалите учителки трябваше да нагазя в огромната локва, в която се бе превърнал вътрешният двор, за да отпушваме задръстения канал в средата.
Имаше, разбира се, и други простотии, но и те, както и хубавите моменти с децата, ме научиха на много неща. Едно от тях беше как да оценявам. Не мога да кажа, че съм се освободила напълно от прекалено високите летви, но все пак, тогава направих сериозна крачка в тази посока. Представете си човек, току що дошъл от академичната скамейка, който трябва да се промени така, че не само да бъде разбиран от четвъртокласници, не само да им поставя адекватни задачи, но и да се научи да гледа до голяма степен през техните очи. Ей богу, не ми беше лесно, но удовлетворението от сполуката си заслужава. Когато стане, цялата дружина е вдъхновена и се забавлява, включително аз. То всъщност хъсът от тебе трябва да дойде. Като ги запалиш, те сами правят всичко.
Някога, много отдавна, след като завърших университета ме разпределиха да преподавам български език и литература в 1-во ЕСПУ в София. Отидох с огромен ентусиазъм. Все пак това е бившата Първа мъжка гимназия, в която са преподавали литературни величия и от която са излезли не по-малко известни люде.
Да оставим това, че накипрена в най-хубавите си дрехи, още с влизането заедно с останалите учителки трябваше да нагазя в огромната локва, в която се бе превърнал вътрешният двор, за да отпушваме задръстения канал в средата.
Имаше, разбира се, и други простотии, но и те, както и хубавите моменти с децата, ме научиха на много неща. Едно от тях беше как да оценявам. Не мога да кажа, че съм се освободила напълно от прекалено високите летви, но все пак, тогава направих сериозна крачка в тази посока. Представете си човек, току що дошъл от академичната скамейка, който трябва да се промени така, че не само да бъде разбиран от четвъртокласници, не само да им поставя адекватни задачи, но и да се научи да гледа до голяма степен през техните очи. Ей богу, не ми беше лесно, но удовлетворението от сполуката си заслужава. Когато стане, цялата дружина е вдъхновена и се забавлява, включително аз. То всъщност хъсът от тебе трябва да дойде. Като ги запалиш, те сами правят всичко.
Най-трудно ми беше да оценявам. Естествено мнооооого обективно. Но в един момент осъзнах, че хората нямат равни възможности. А исках да стимулирам и по-посредствените, и по-апатичните. Оценявайки ги винаги спрямо приетата скала и спрямо другите, които го постигаха с лекота, аз не им давах никакъв шанс. А училището не е, за да предаде някакви знания, а да развива личността. Прочетох сума ти книги, разсъждавах и стигнах до извода, че всеки трябва да бъде измерван спрямо себе си. Мерилото на напредъка е собственият ти успех и собственият ти провал. И не толкова добрите имаха право дори и малкото, което постигат, да бъде забелязвано и насърчавано. И тогава, когато отворих очи за тези деца, те се събудиха. И бяха много дейни и напредваха. Вярно, с по-малки крачки, но бяха весели, отворени и уверени.
Със собствената челяд е някак не толкова лесно. И досега си спомням със срам, че като ми донесяха някоя рисунка например, няма “Браво, маме, чудесно!”, ами “Тука това дърво защо е така? Небето го направи малко по-светло, много е плътно...” и пр. Така че, мили деца, ще прощавате, имам и аз още много да се уча.
Със собствената челяд е някак не толкова лесно. И досега си спомням със срам, че като ми донесяха някоя рисунка например, няма “Браво, маме, чудесно!”, ами “Тука това дърво защо е така? Небето го направи малко по-светло, много е плътно...” и пр. Така че, мили деца, ще прощавате, имам и аз още много да се уча.
Няма коментари:
Публикуване на коментар