Извън режима

Неделя, 21 октомври

Най-приятно е, когато си овладял рамката, да можеш да я променяш. Не съм фанатичен привърженик на дневните режими, но подредеността в пространството и времето винаги ме прави някак подредена и отвътре. А и има нещо ритуално в извършването на поредица от действия, внася се спокойствие и се настройваш за това, което предстои. Отклоненията и изненадите обаче правят деня по вълнуващ. Затова импровизациите са добре дошли.

В събота следобед бях поканена у Бойка на кафе. Естествено това е условно понятие, най-малкото защото аз кафе не пия – любител съм на чая. Обаче пихме ракия, съвсем по български – със салатка, мезе. Поляците се наливат като руснаците – чисто, ексове и под масата. Ракийката мекичка, лафът благ. Не усетихме как минаха 3 часа.

Абе българска работа – компания да има, дай маса и време. Тука изобщо не виждам тая седянка по кафенетата, може би затова кафето е скъпо (около 4 злоти) – избиват от цена, не от оборот. Къде се напиват тия хора? За три седмици видях вече трима клатещи се или търкалящи се по улиците. Има и много просяци, някои от които при това просят изключително сърцераздирателно – коленичили или проснати на земята с протегнати в молитвена поза ръце. Има клошари и бездомници, събират се по “падвал-ите” (това е на руски, защото нашето “безистен” създава съвсем други асоциации за малки магазинчета, нищо подобно – само жилищни сгради с вътрешен двор), в парка... Бездомни кучета обаче почти няма.

В неделя по обяд се разходих из парка. Времето е прекрасно дни на ред. В България, чувам, вече завалял сняг. Тук все още се наслаждаваме на късната есен. Дори и да е студено, обикновено някъде между 4-6 градуса, не духа вятър и е много слънчево. Ако не друго, то има ли слънце, всичко се преобразява. Изобщо не бих могла да си представя да работя например в офис без прозорци и с климатик. Гледам, че това започва да се разпространява и в България наред с огромните халета с килийки за отделните служители. Добре, че обикновено сградите и помещенията, малки по принцип, не позволяват въвеждането на това като масова практика. Но в бизнес билдингите, които изникнаха, се прокарват такива тенденции. “Настигаме американците”.

В парка (не този който е по-близо до нас, около стадиона), а друг, на 15-тина минути път от къщи, има езеро. Много е спокойно, има малко хора. Т. нар. “златна полска есен” в пълната й красота.

Наблюдавах патиците. Много са интересни. В едната част на езерото, което е дълго, мъжките са със зелени глави, а отвъд мостчето – със сини. Изглеждат като два клана, които не желаят да имат нищо общо помежду си. Сините са аристократите. Плуват спокойно, далеч от суетнята на зеленоглавия плебс, който се блъска за подаянията на минувачите. Видях и ухажване. Първо имаше странни движения с глава нагоре надолу (сякаш някой им натиска главите като капачки на течен сапун). Мъжкият започна, женската отговаря. Последва плуване в кръг от страна на патока около дамата на сърцето му. В един момент реши, че женската е благосклонна и се опита да направи нещо, но тя го прогони. Смутен и объркан, той се отдалече да си пооправи самочувствието и се правеше, че сякаш нищо не е било. После обаче бавно я последва отдалече, като все повече скъсяваше разстоянието. Накрая заплуваха двамата. Явно, се разбраха да я дават по-бавно.