Разкошно време. Топъл и слънчев завършек на септември. Очаквах плоска страна – поле. Влизайки в югоизточна Полша всъщност попадаш в много приятна нископланинска област (например, нещо като Люлин и Софийска планина). Горички, поляни и красиви къщички в алпийски стил. Да! Покривите им са стръмни – последните етаж и половина, а по-често дори два, два и половина са скосени. Сигурно е особено приятно там горе в таванските етажи. Навсякъде чисто и подредено, картинка.
Чудесно направих, че пътувах с автобус. 24 часа път са преодолимо препятствие. Едно, че можах да си взема целия необходим багаж, второ –
наспах се до насита. Който не може да спи при всякакви условия, значи не му се спи достатъчно. Трето, постепенно придобих впечатления къде съм. Ставаше все по-равно и не толкова идилично. Заредиха се и градове – твърде подобни на нашите. Автобусът спира в Краков, Катовице, Ченстохова и Лодз, а след това продължава за Варшава. Над покривите на Краков се извисяваха по-интересни сгради, предимно църкви, но минавахме далеч от центъра и така е не можах да усетя по-достолепната му атмосфера.
Най-после Лодз или Лудж, както се произнася на полски. Тренирам четене на трудни буквосъчетания, разкодирайки рекламите по билбордовете, указателните надписи, табелите. Когато се чете, особено ако си наясно с правилата за произнасяне, много голяма част се разбира. Опитът ми да разбирам разговорите на поляците, с които основно беше пълен автобусът, не бяха толкова успешни. Имаше много млади хора и изглежда немалко бяха от смесен полско-български произход, което пролича в репликите на два езика и когато ги викаха по име и фамилия, за да им върнат паспортите след сръбските граници.
Няма коментари:
Публикуване на коментар