Настаняване

В Лодз слизам. Симпатичната млада колежка, която ме посрещна, беше дошла със семейната кола. Караше мъжът й, отзад спящото им детенце на 3 години и аз. Градът – разпрострян, индустриален, с широки улици, но не притежава някаква специфична красота. Вторият по големина в страната, разположен почти в центъра й. Тези квартали, които прекасяваме напомнят нашите комплекси – жилищно-промишлен пейзаж.

Блокът, пред който спираме, е удивително грозен – сива мазилка, метална врата от типа нашенски самоделки за сигурност. Само дето входът е чист, ненадраскан, с лампи и работещ асансьор (който е твърде ретро). На петия етаж съм. Най-после и аз да се откъсна от земята. Цял живот я на първи етаж, я на партер. Слава богу, наоколо е зелено (има стадион и парк). Има супер точно срещу входа.

Двустаен апартамент в стил приличен соц. Мебелите в стаите не са амортизирани, някои даже са направо нови – и изглеждат като от периода на демокрацията (бюрото и масата със столовете). Цветово: мокет в сивкави нюанси, тапицерии и завеси – шоколад. Библиотеките и шкафовете са даже повече от необходимото. Пералня, хладилник, прахосмукачка, ютия. Чудесно! Имам телевизор, но не и интернет. Трябва да си прекарам. Или пък безжична връзка.