Прераждането и езиците

(Тези, които не вярват в прераждането, могат да прескочат този пост)

Трябва да започна по-отдалече.

Става дума за един от малкото случаи, когато отидох на “гледачка”. Заразих се от общата мания. Разпитвах и проучвах дълго преди да се спра на точния човек. Хората се опитваха да проникнат в бъдещето, защото настоящето беше твърде притеснително и с неясни перспективи. Беше време на тежка криза, имаше съкращения и всички се страхуваха за мястото си и естествено традиционният въпрос на всеки посетител беше “Ще имам ли работа?”.

Аз обаче не искам да зная какво конкретно ми предстои. Не е интересно. А и губиш усещането, че ти го постигаш. Като някакъв човек не от тоя свят отивам при прорицателката с въпроси от рода “Какъв е урокът ми в този живот?” и подобни. И така разговорът се завъртя предимно около някои от предишните ми животи и отношенията в тях. Продължи три пъти по-дълго от предвиденото време, но изглежда и на жената й стана приятно, че може да се измъкне от битовизма. И тогава излезе, че точно езиците към които имам влечение и съм ги учила (не че ги знам), не са се появили на празно място. Живяла съм в страни, в които се говорят.

Не гадателката направи тези заключения (нищо не съм й казала), тя ми даде фактите. Малко ми се губи португалският, но английският, испанският, японският и френският си дойдоха на мястото. Руският не се брои, него не съм избирала да го уча, но пък съм безкрайно благодарна за този шанс. Всъщност и португалският не беше по мое желание, просто попадайки в африканска страна, където той е официалният език, трябваше да започна да отбирам малко от малко. Връщайки се в България обаче, напълно по собствен избор се прехвърлих на испански.

Повярвах на жената. Каза ми толкова неща, за които съм имала вътрешно усещане (включително за урока в тоя живот и затова, че много повече пъти съм била мъж.) Освен това не ми съобщи, че съм била Савската царица например, Мария Магдалена или Цезар. Далеч по-правдоподобни варианти – воин, индианец, е, имаше и френска аристократка отпреди Революцията и японски сановник.

Сега се питам къде е полският в цялата картинка – от езиците на обстоятелствата ли е или просто е зарит дълбоко в още неразкритото ми кармично наследство?

Нали знаете:”Колкото езика знаеш, толкова живота имаш”. Е, ако не друг, то поне сега живея нов живот.