петък, 19 октомври 2007 г.

“Плът и масата за писане”

Моят любим филм е “Записки под възглавката” (The Pillow book).
http://www.imdb.com/title/tt0114134/
Майсторска работа на английският режисьор Peter Greenaway. http://www.peoples.ru/art/cinema/producer/greenaway/

Това е реплика към едноименното класическо произведение на японската средновековна литература, но сюжетът е абсолютно различен и се развива в нашето съвремие. Историята обаче е вдъхновена от книгата – самата героиня е завладяна от нейните внушения и естетика. Явно и режисьорът. Филмът е изключително подходящо решен и пипнат като визия. На много места действието тече паралелно в отделни прозорци, което съответства на многопластовото съдържание и на книгата, и на кино варианта.

В къщи на майтап наричаме филма “Пишките”, защото има много откровено отношение към голото тяло. Но плътта е по-скоро символ на любовта и средство за изразяването й. А другият начин да изрази себе си героинята намира в писането (символ – калиграфията).


Без да използвам символите на филма:), с този блог се чувствам изразяваща точно тези неща: отношението си към хората, които чувствам близки, които обичам, и самата себе си.

Прочетете книгата!
Гледайте филма!

3 коментара:

Анонимен каза...

Мила Люси, почеркът ти в блога (и не само)е заразителен!
Книгата сигурно е излизала на български, нали? Моля, посочи издателски координати, ако можеш!

luly каза...

Личният ми екземпляр е в София, Дани. Имаш я на разположение за четене през лятото.

Margarita каза...

Люси, надявам се, че мога да обменям информация с другите блогъри. "Записки под заглавката" излезе през 80-те в библиотека "Лотос" заедно с други много ценни книги, напр. "На източния хълм/склон" (паметта не ми дава точно заглавието)на Су Шъ. Не съм гледала филма, не искам да си развалям впечатленията от книгата, може би греша. Ако Дани ми се обади, има книгата/книгите още сега. Те не са само Изток, а световъзприятие, което не е много различно и от това на Запада, но ние твърде малко познаваме нашия си Запад...