Тази събота пазаруването беше по-различно. Ходихме с моята приятелка и съседка Бойка до пазара. И е еднакво и е различно от това, което се разбира под пазар у нас. Първо, има пазарни дни: вторник, петък и събота. През останалото време работели много по-малко павилиони, предимно за храна. В останалите дни има дори битак. Успях да го видя. Бях потресена, че сред кал и локви направо на земята всеки е разпънал някакво платнище и има какво ли не. При нас така беше (поне в София) само в началото и то на заградено място с твърда земя/асфалт, а сега има щандове и сергии, много от тях дори покрити. Останалата част от пазара в Лодз също не е толкова прегледна, както нашите пазари, много от които са даже с покрита част, халета и пр. При това тук няма разделение дрехи – храни. Кисело зеле, до него пижами, отсреща месо и пр. Иначе е същата блъсканица и в голяма степен същите стоки.
Хубавото е, че например месото не е говеждо, което се продава под названието “телешко” – всяко от тях е обявено за това, което е, със съответната цена. Сдобих се с чудесно парче крехка мръвка, от което сготвих телешко варено (обожавам го). Стана приказно.
Любителите на ябълки не биха се наситили. Полша била най-големият производител на ябълки в света. Тази година цената им е скочила, защото имало студове, измръзнали много насаждения, имало разорени стопани, дори самоубийства. Но наистина гледката не е за изпускане. Дълга алея, отрупана с огромни плодове, по-дребните са рядкост и пак са средни на големина. Няма понятие ябълки. Има сорт – над всяка щайга – табелка, десетки, безброй.
Полша е страната на кореноплодите. Почвата не богата, това не ти е българският чернозем (знаете ли, че дори в английския език е влязла тая българска дума?), а е песъчлива и това вирее на нея. В резултат на това тук навсякъде народът хрупа червено цвекло, целина, моркови, картофи (не ядели много хляб, но картофи всеки ден – килото на пазара е 20 стотинки). Аз си купих магданозени корени. Изобщо не ги познах, не са онези тънки, белезникави коренчета, дето можеш да ги купиш само от бабите, предлагащи продукция от двора си. Със самочувствие, че прекрасно зная какво искам и ще ме разберат, моля да ми дадат “pietruszka”, което според картинката на подправката в супера значи ‘магданоз’. Да, ама не. Имат си хората отделни думи и тази е за корена. Зелената част е “natka” или “nadka”, не разбрах точно. И тогава предпочетох по-дебелите от дебели моркови корени, които изглеждаха сочни, придават неповторим вкус на супата и зная, че са много полезни.
Любителите на ябълки не биха се наситили. Полша била най-големият производител на ябълки в света. Тази година цената им е скочила, защото имало студове, измръзнали много насаждения, имало разорени стопани, дори самоубийства. Но наистина гледката не е за изпускане. Дълга алея, отрупана с огромни плодове, по-дребните са рядкост и пак са средни на големина. Няма понятие ябълки. Има сорт – над всяка щайга – табелка, десетки, безброй.
Полша е страната на кореноплодите. Почвата не богата, това не ти е българският чернозем (знаете ли, че дори в английския език е влязла тая българска дума?), а е песъчлива и това вирее на нея. В резултат на това тук навсякъде народът хрупа червено цвекло, целина, моркови, картофи (не ядели много хляб, но картофи всеки ден – килото на пазара е 20 стотинки). Аз си купих магданозени корени. Изобщо не ги познах, не са онези тънки, белезникави коренчета, дето можеш да ги купиш само от бабите, предлагащи продукция от двора си. Със самочувствие, че прекрасно зная какво искам и ще ме разберат, моля да ми дадат “pietruszka”, което според картинката на подправката в супера значи ‘магданоз’. Да, ама не. Имат си хората отделни думи и тази е за корена. Зелената част е “natka” или “nadka”, не разбрах точно. И тогава предпочетох по-дебелите от дебели моркови корени, които изглеждаха сочни, придават неповторим вкус на супата и зная, че са много полезни.
Цените, разбира се, са доста по-ниски от тези в супера. Гроздето там беше над 6-7 злоти, гледам тук – 4. Едро, налято. Сдобих се и с прелестни круши – крушите са рядкост в България и по тая причина са и скъпи. Тук са добре застъпени – разнообразие от сортове. Но положението с цитрусите е тежко. Поради цената си застояват и дори да решиш да си вземеш, са меки и се отказваш.
Видях опашка за кисело зеле и краставички. Продавали се през цялата година и опашката не секвала.
Още в хранителните магазини ми беше направило впечатление, че се предлагат едни огромни наръчи – комплект за супа (около 4 пъти по-големи от нашите връзчици), включващ чудовищни моркови, глава целина, въпросната петрушка (сега я идентифицирах, мислех, че е пащърнак) и праз, дебел 2 пръста. Досега все се канех и сега най-после закупих въпросното чудо на земеделското изкуство за любимите си супички, в частност за телешкото варено.
Имам още сливи, големи като топка за голф (всъщност кой от вас играе голф – като средно големи мандарини), леген, ленено семе и едър боб.
Пак ще отида като привърша зарзавата.
Видях опашка за кисело зеле и краставички. Продавали се през цялата година и опашката не секвала.
Още в хранителните магазини ми беше направило впечатление, че се предлагат едни огромни наръчи – комплект за супа (около 4 пъти по-големи от нашите връзчици), включващ чудовищни моркови, глава целина, въпросната петрушка (сега я идентифицирах, мислех, че е пащърнак) и праз, дебел 2 пръста. Досега все се канех и сега най-после закупих въпросното чудо на земеделското изкуство за любимите си супички, в частност за телешкото варено.
Имам още сливи, големи като топка за голф (всъщност кой от вас играе голф – като средно големи мандарини), леген, ленено семе и едър боб.
Пак ще отида като привърша зарзавата.
1 коментар:
Спомням си, че тук по едно време вървеше масова кампания за морковите и по-точно за соковете от моркови. Беше по поръчка на полското посолство (или нещо такова...)
Публикуване на коментар