Магазините

Освен че не изобилства с такива, повечето са малки, сбутани, натрупани с някакъв сбиротък от стоки. Всъщност не че не са достатъчно големи. Не са красиви, лъскави, добре аранжирани. Такива има само по главната улица. Останалите са мрачни и непредразполагащи, абе направо грозни. Дори в нашия квартал в София – в Надежда – и големите магазини, и малките магазинчета са симпатични, добре подредени и ти се приисква да влезеш. Причината е и в самите сгради, липсата на модерна дограма и широки витрини. Тук някакви тъмни витрини, по скоро бивши прозорци, от които е трудно да разбереш какво точно продават вътре; железни врати, паднала мазилке и прочее навеи като от социалистически селски хоремаг или най-трагичните години на демокрацията.

Почти всички магазини работят до 18.00 часа. (За щастие суперът срещу нас е изключение). В събота – до обяд. При хиперите работното време е по-дълго, но това 22.00 часа, non-stop, както нерядко е в България, тук не съм срещала и изглежда няма и да видя. Освен по бензиностанциите.

Първите надписи, с които се сблъсках бяха “Tania odzież” (надявам се, че съм уцелила безумния правопис), “taniо” това, “taniо” онова. Значи “Евтино облекло/дрехи”. Срещат се дори по-често отколкото в България. Сигурно не е приятно да се казваш Таня в Полша. Магазините от типа “Всичко по 2.50 зл”, “Всичко по 4 зл” също са популярни. Китайците си въртят бизнес, има магазини с индийски стоки... Най-разпространеният надпис тук е Fryzjer. Мисля си, че при тази наситеност с фризьорски салони, не трябва да има нито една жена без фризура. Не е съвсем така, но доста полякини наистина са с добре поддържани коси. Мъжете – не бих казала.

Първите неща, които си купих, са прекрасни дебели луксозни папки със снимки на растения и животни, където слагам бумагите си за всеки курс. На стената имам чудесни успокояващи постери, но се надявам да ги видите, когато се сдобия с нов фотоапарат. Купих си и CD case за дисковете, защото непрекъснато ползвам някои от тях, а както са на шпиндели не се борави удобно с тях. Рамки за снимки, дребни офис стоки... Много се радвам, че открих българско-полски речник, макар и кратък, защото ме предупредиха, че подобно нещо е библиографска рядкост. А аз успях в първата антикварна книжарница, в която попитах! Не е много добър, но върши работа. Напоследък ползвам него и конструирам фрази, а не разговорника, на който разчитах първите 3-4 дни.