понеделник, 15 октомври 2007 г.

Чувства и мисли

Днес за първи път се почувствах щастлива тук. Отидох в приповдигнато настроение на работа, а на връщане вървях по улиците и се усмихвах. Може би, защото почувствах, че овладявам ситуацията. Вече имам визия за бъдещата си дейност с всеки от курсовете и поставих основите на това, което ще върша занапред. Не мога да работя на парче и докато не си представя целостта на “зданието”, което ще изграждам, нямам нито ориентация, нито стратегия. А оттук и спокойствие. Когато работиш с настроение и хъс, и се забавляваш, атмосферата в клас е ведра, а студентите се запалват. Има закачки и смях, независимо, че усърдно се трудим. Никой не забелязва, че часът е свършил и сякаш не искаме да спираме. Чувстваш, че това, което правиш има смисъл и удовлетворението те зарежда още повече.

Когато успееш да съчиниш правилни изречения и хората те разбират, се чувстваш все по-уверен. Някои думи ми идват абсолютно незнайно откъде. Бях убедена например, че “памук” е “вата” и наистина получих точно това в аптеката. Думите- “фалшиви приятели” обаче са навсякъде. Какво мислите, че означава Studio urody? Студио за красота. А żaden (чете се “жаден”). Това значи “никой”. “Czas” [час] съвсем не е “час”, а “време”, а “pól godziny” [пул годжины] – естествено в тоя ред на мисли, не е “половин година”, а “половин час”. Върхът на сладоледа беше, когато исках да съставя изречение, че “съм забравила” нещо и открих, че трябва да кажа, че съм го “zapomniała”. Трябва да се внимава. Може да изръсиш голяма глупост.

Когато казвах в България, че заминавам за Полша, почти нямаше човек, който да не ми каже, че аз и без това приличам на полякиня. Тогава не разбирах това твърдение и не смятах, че това има някакво значение, дори не бях съвсем съгласна. Не обичам стереотипите. Както и предполагахте, приятели, наистина се вписвам напълно сред поляците. Никой не подозира, че съм чужденка, докато не си отворя устата. Заговарят ме на полски, което е чудесно, защото е повод да пробвам езиковите си умения. Сега осъзнавам, че когато човек има ярко изразен външен вид на чужденец, може да бъде игнориран и без възможност да контактува с местните хора. Това го изолира от средата и навярно му носи повече самота.

Няма коментари: