Нов канал за комуникация

Имам телефон. Досега дори не бях обърнала внимание, че нямам апарат. Представяте ли си колко други впечатления ме отвличат. Пък и приемах за даденост, че има линия. А като нямам номер, въобще не ми е хрумнало да се запитам къде е самият апарат. Така, номерът го знам, но засега имам един апарат, с който ми услужи Бойка, защото домакинката нямаше на разположение пълноценен. Ще почакам. Дотогава от този мога да се обаждам, но когато ме търсят, ако не съм до него, за да видя, че свети, няма как да разбера това. Не звъни. Сега остава да разуча тарифите, че някои дори ме посъветваха да изключа линията – абонаментът и разговорите били скъпи. Не ми пука. Вече говорих с мама, с децата. И с най-дребните, разбира се. С Мая обстоен разговор: “Люли, това, Люли, онова...”. Е, бебето само гукаше в слушалката, но не ми и трябва повече.