Дневен режим

Часовете ми в Университета са сутрин от 8.15, 9.00 до 11.30, съответно до 12.15 в понеделник и вторник, а в петък – до 13.30. В четвъртък съм следобед от 12.00 до 15.15, в сряда почивам. Ставам около 5.30-6.00 в зависимост от това дали ще ходя пеш или с транспорт. Не искам да бързам, а и трябва да имам време за закуска. Това не го правя в България, но тук се налага – след като не обядвам. От утре обаче ще си вземам ядки и сушени плодове за всеки случай, ако прегладнея. (Аз общо взето това го практикувам и вкъщи). Шкафът ми сега изглежда като хралупа на катеричка. Нещата за деня си ги приготвям от вечерта, но сутрин се преглеждат, за да не се пропусне нещо. Правя си чай, обикновено зелен, и докато се разкрасявам, го пия и слушам молитви и проповеди по радиото (католическото “Мария”, защото разбирам речта най-много). Понякога, когато съм в настроение, дори се разкършвам. Но йогата и медитацията засега съм ги съкратила, че ще трябва да ставам в 4.30-5.00 часа. Молитвената атмосфера отчасти ги замества.

Отивам доста по-рано, за да си подготвя аудиовизуалните устройства и материали и да се настроя, а и заради одисеята с ключовете. Вземаш ключ от кабинета си, отбелязваш № на стая, час, име, подпис, зареждаш се с необходимото, връщаш тоя ключ. Ако имаш да копираш нещо, това се повтаря. После – ключа за самата лекционна зала, най-често – аудиовизуалната. Следобед – същото за компютърната зала. Безумие е да нямаш ключ поне от кабинета си! Вярно, делиш го с други хора, но в него няма нищо, което да бъде опазвано така старателно. “Най-ценното” е един лаптоп, който открих забутан в един шкаф и се израдвах. Напразно! Той е толкова стар (остави, че изглежда точно като обществена собственост, каквато вероятно е), но няма CD player, а някакви други малки вместилища за тип външна памет, неизвестен ми досега. В стените на стаята обаче има вградена интернет мрежа. Културно. Но като не мога да вкарам Flash памет в лапа, за да си пренеса, сваленото от нета, а и той като няма кабел с накрайник, който да влезе в цивилизования нет вход в стената... Изходът е да си купя мой много лек лап и да го нося, но това би отпаднало, ако разреша проблема генерално, като си прокарам интернет в къщи. Замислила съм да организирам подписка в блока, която да се представи в Университета и да дадат благословия и спонсорство за това свято дело. Все пак инфраструктурата остава за тях, независимо кой живее в блока. А като сме много хора с такова искане, все академични кадри от странство с изисквания, съответстващи на времето, дано кандисат. Щото за отделни хора фирмите не прокарват кабели за LAN.

Следобедите прекарвам в зала с 10 компа, която изобщо не се използва. Засега кореспондентствам (постове за блога, чатове, търсене на инфо по належащи задачи), но за в бъдеще ще трябва да ровя и за актуални материали, свързани с темите, по които се работи в клас. Тук няма никаква българска преса и разполагам само с това, което съм си донесла. Така че, приятели, и особено колеги, които знаете за какво става дума, събирайте дискове с български филми, песни (например такива, които се продават с вестниците) и печатни материали (и за вас), а като се видим ще записвам и копирам.

Връщането от работа е бавно, пешеходно, опознавателно и за shoping, ако е в рамките на работното време на магазините. Ако е късно и се смрачава, яхвам нещо, но при всички случаи има 12-15 минути вървене от работата до стартовата спирка и още толкова от крайната ми спирка до вкъщи.

В последния участък единственото забележително обществено място е един китайски ресторант. Още не съм го посетила. Тук почти няма барчета, кафета, заведения по скоро за социален живот отколкото за хранене. Да не говорим за изобилието от спокойно лафещи си хора разположили се там, което винаги е изумявало чужденците, попаднали в България. Доколкото ги има, те са ресторанти.

Вечер се подготвям за следващия и за по-следващия ден (трябва да се съобрази какво има за копиране). Телевизията работи като фон за езикова и информационна среда. Естествено има вечеря и малко време за разпускане, също за писане на мейли и постове. Вече имам арома лампа, която настройва успокояващо. Лягам между 0 и 1.00 часа. Понякога и по-късно. Все пак по-рано отколкото в България.