Такава работа падна тая събота и неделя, че в момента ми се вие свят. От ранни зори до късна доба писах прословутите програми за петте курса, очите ми изтекоха. Не искам обаче да ви разочаровам и затова сядам да напиша някой и друг пост. Правя това вкъщи – eдно, че е по-спокойно, естествено, и второ, че в службата има българска клавиатура с невиждан стандарт и трябва да се гадае кое къде е. На единия комп някой е написал, верно, върху предната наклонена повърхност българските букви, но трябва да е било доста отдавна, а не ми се искаше да драскам с каквото бог дал. Пък и са толкова малки буквичките, че трябва да се взираш. Да не говорим, че по инерция подхващам стандартите, на които съм свикнала: БДС или BGPho.
*Искам също да се извиня на този, който 3 пъти ми е звънял на GSM-а около 14 ч. и нещо, после още 2 пъти около 18 ч. местно време. Бях оставила телефона да се зарежда в другата стая, а той не звъни силно.
1 коментар:
Мисля, че този, който ти е звънял е баба. Тя каза, че се е опитала да ти се обади ама не си вдигнала.
Публикуване на коментар