Най-необходимото

В ситуация като моята няма нищо по-нужно от добър приятел, запознат с обстановката, на когото можеш да разчиташ да те въведе в нея, да те съветва и подкрепя. Не че не се справяш и сам, но ти коства много повече усилия. Или трябва да разчиташ на благоволението на колегите, които биха ти помогнали, но трябва да молиш за това, те няма сами да ти предложат.

От вещите най-необходима се оказа картата на града, която Жоро Ламята ми подари. Много от четящите блога го познават лично или поне са чували за него – той е легендарна личност. В момента обаче е твърде зает да урежда лекциите си в Италия и почти не го виждам. Та, с тази карта в ръка кръстосвам вече няколко дни града пеш – най-сигурният начин да се ориентираш в мястото, да го опознаеш и да се почувстваш някак по-близък с него. Сградата на Wydzial Filologiczny, Katedra Slawistiki Poludniowej е в самия център (не се лъжете, няма нищо общо с “полудневна”, значи “южна”, и има много такива думи-“фалшиви приятели” в полския език). Разстоянието от къщи до там го изминавам за час и 15 минути. Лошото е когато носиш “моята чанта”(знаете за какво става дума – формат А4, натъпкана до пръсване) и лаптоп. Майка ми да не припада! Лаптопът ми е нужен за мултимедийните ми изпълнения. Oще не съм разучила има ли там такава машина, но видях аудиовизуалната зала, така че скоро ще олекна, ако мога, когато поискам да водя студентите там. Днес разучих и пътя с трамвай, но поради разкопките е с прехвърляне и пак има пеша. Винаги, когато ми е приятно, ще предпочитам разходката. Снимки засега няма, току що си купих rechargeable батерии, че другите издъхват за ден. Но само апарат ми липсва да помъкна освен материали и устройства.

Второто насъщно нещо, което обаче нямам все още непрестанно на разположение, е Интернет. Като без ръка съм. Перспективите не са обнадеждаващи. Познайте има ли начин да си прокараш кабел в общежитие. До мен достигнаха слухове, че wireless net в блока не се ловял. Още не са потвърдени, но оптимизмът ми в тази посока вече почва да пада. Не ми се мисли, че трябва да вися вечно в службата, вместо да си ровя и пиша на спокойствие вкъщи.
Всъщност факултетът е приятно място, всичко е ново и изглежда отлично. За достъп до каквото и да било обаче вземаш ключ и записваш час на влизане, а портиерът лично те отписва. Дори за кабинета в катедрата нямаш собствен ключ. Или поне аз нямам, защото видях, че колежка от друг кабинет си отключва със свой ключ и сама си призна, че това е нелегално. Така че там изобщо не влизам. Няма компютър. Познайте кой е моят кабинет! Ами приватизирах компютърната зала. Само един път друг човек намина, т.е. аз си прекарвам доста време сама там.

Другото място, което посещавам непрекъснато е ксероксът. Да не си помислите, че е някакъв копирен център. Машина в една от залите. Това значи дебнене кога там няма лекции, вземане на заветния ключ и ако всичко е наред (устройството работи, има тонер, запасил си се с хартия), можеш да осъществиш намеренията си. И това всичко защото факултетът не е закупил за библиотеката учебници по някаква определена система, която е преценил за добра. Вярно, че така всеки преподавател има свободата да избере каквото той смята за най-подходящо. Но в един курс преподават 3-4 души една и съща дисциплина! – практически български език. И като няма рамка, нито точно разпределение кой с какво ще занимава студентите, струва ми се, ще настъпи хаос. Или поне ще е за сметка на опитните зайчета – тези млади хора, които обучаваме. Една от причините всеки да преподава във всеки курс – поне аз и Бойка Бъчварова (колегите от ИЧС я познават) сме така – е останалите преподаватели да си направят компактни два дена работа. Моя милост обаче е там 4 от 5 дена в седмицата. В друг пост ще обясня защо.

Опитвам се тук да намеря SmartFoto (скенер, принтер и ксерокс в едно), какъвто много исках да си купя и донеса от София, но нямаше как да го домъкна. За сега без резултат. Но определено ще ми даде независимост.
Знаете колко държа на нея.