Колежката, на която се крепи преподаването на практическия български език като чужд тук. Бойка Бъчварова. Кадър на ИЧС, но е работила навремето, повече в базата в Кремиковци. Тя е много симпатична и мила. Прилича на Дора Миланова (за тези, които познават Дора) и има нейното светло излъчване. Аз бях много близка с Дора и тя ми липсва с нейната мекота и човечност. Беше най-добрият човек, най-чистият човек, когото познавам. С Бойка имахме няколко пешеходни разходки, пихме чай и мисля, че си допаднахме. Това ме радва особено. Женското приятелство е много нужно, но не винаги възможно. Обнадеждена съм, че ще общувам с жена едновременно деликатна и силна, споделяща много от нагласите ми към живота и сериозното и отдадено отношение към работата.
Доц. Георги Минчев или за близките си приятели – Жоро Ламята. Легендарна личност. Много колеги и бойни другари ми говориха за него още от София и ни свързаха. Нужният и най-подходящ човек, който да те въведе в културния и социалния живот тук. Беше първият гост в новия ми дом. На чаша българска “Черга” поразнищихме живота и моето място в работата и местното общество. За съжаление е твърде зает (както и аз, впрочем) и се движи като летящия холандец между Лодз, Познан и Венеция. Но замислихме малко парти за представянето ми и скрепяване на интернационалната дружба.
И двамата живеят в моя блок. Бойка – над мене.
Няма коментари:
Публикуване на коментар