Много добре си спомням кога усетих “силата да знаеш”.
Беше лятото на 7-ми срещу 8-ми клас. От дълги години бях сред най-редовните посетители на една прекрасна библиотека – “Дом на литературата и изкуствата за деца и юноши”. Намираше се на улица “Славянска”, мисля, че № 10, но има ли значение. Великолепната сграда още е там, но е реституирана и отдавна вече е седалище на някаква тежка, може би чужда фирма. Беше едно слънчево място, сред дървета и зеленина в двора, изкачваш стълбите и влизаш в друг, различен свят. Много дълго разлиствах книгите, посягах все към нови и нови, но трябваше внимателно да избирам, защото можех да взема не повече от 4. Тогава, един ден, попаднах на поредицата “Имена от вековете”. Във всеки том се представяха големите творци на човечеството: учени, архитекти, художници, военачалници, изследователи, революционери... Изгълтах я цялата.
Не поисках да стана велика, пожелах да прониквам като тези хора в тайните на света, да отивам все по-нататък и по-нататък, за да го усвоявам и почувствам.
От този миг учех не защото съм прилежно дете и изпълнявам нещата, които е прието, че трябва да се правят. Аз осъзнато исках да зная и с огромно удоволствие попивах всичко – нещо, което за много други беше тегоба.
После открих щастието да споделяш с другите това, което знаеш. Знанията и уменията са сред нещата, които нито намаляват, нито ти се отнемат от споделянето. Нещо повече – всички печелят от разпространяването на постигнатото, то се надстроява и увеличава.
В гимназията учех много по-често и по-лесно, обяснявайки нещо на някого. Не съм решавала никога, че ще преподавам, но то е станало естествено. Всъщност толкова много пътища имаше пред мен, че това ме объркваше. Може би затова ги събрах в езика – та нали всичко е в него – целият живот на един народ, на един индивид също.
Не поисках да стана велика, пожелах да прониквам като тези хора в тайните на света, да отивам все по-нататък и по-нататък, за да го усвоявам и почувствам.
От този миг учех не защото съм прилежно дете и изпълнявам нещата, които е прието, че трябва да се правят. Аз осъзнато исках да зная и с огромно удоволствие попивах всичко – нещо, което за много други беше тегоба.
После открих щастието да споделяш с другите това, което знаеш. Знанията и уменията са сред нещата, които нито намаляват, нито ти се отнемат от споделянето. Нещо повече – всички печелят от разпространяването на постигнатото, то се надстроява и увеличава.
В гимназията учех много по-често и по-лесно, обяснявайки нещо на някого. Не съм решавала никога, че ще преподавам, но то е станало естествено. Всъщност толкова много пътища имаше пред мен, че това ме объркваше. Може би затова ги събрах в езика – та нали всичко е в него – целият живот на един народ, на един индивид също.
Каквото и да опознаваш обаче, трябва да предадеш посланието на другите. И тогава пак ти е необходим той, езикът – ключът към познанието и общуването.
Няма коментари:
Публикуване на коментар