Уикендите

Събота, 20 октомври

Най-хубавото е, че няма pressure. Пак има достатъчно задачи, но няма юркане, щото аз си ги поставям и аз мога да ги отменя, ако реша, че душевното спокойствие и телесната почивка са ми по-важни за момента и няма нужда да се напрягам/натягам чак толкава.

Концентрирам се предимно върху домашни задължения, за да редувам целоседмичната умствена дейност с разпускаща къщна шетня, в която няма мисъл. След сутрешно блажено поизлежаване към 9.00-9 и нещо се излюпвам. Започва се приятно размотаване, докато се приведа във форма. Следва разходка-пазар. Целта е не толкова снабдяване със съестни продукти и неща от първа необходимост, колкото наслаждаване на самото пазаруване. Затова то представлява дълго разглеждане и избиране, доста често повече на неща с естетическа стойност. Естествено завършва с достойна сметка. Тъй като в суперите винаги плащам с карта (Visa Electron, българска, предвидливо – дебитна), си спестявам неприятното усещане на стопяващите се пари. А и така не ходя често да обменям евро в злоти (бюрата определено не са в близката околност). Още нямам полска заплата – не съм си изработила месеца, карам на командировъчните (1/2 от сумата, полагаща ми се за октомври, другата половина ще ми приведат през ноември). Имам, разбира се, самочувствие и спокойствие благодарение на парите, които благоразумно взех и внесох по всичките си 4 карти още преди да тръгна (благодаря специално на мама и мъжа ми за помощта). Едната, в левове, оставих в България за зор заман. Синко, издуха ли я вече?
Имам и нова карта, дебитна, на Райфайзенбанк, за заплатата ми в злоти, но тя както става ясно, все още е празна и точенето от тая цицка се отлага. Не за дълго.

Както знаете, аз не съм прахосник, но тук малко му поотпуснах края.

Така, завръщайки се вкъщи с приятното усещане за пълнота, започвам ритуала “готвене”. Целта е поне 3 дена да ям не junk food, а нещо домашно и питателно. Въпреки усилията ми да избягвам полуфабрикатите, през седмицата така или иначе ми се налага. Но сега компенсирам със супички и варива, без да се заигравам с кулинарни супер изкушения. За това си има заведения. Открих един green ресторант, който добре ми пасва с индийски, мексикански и пр. здравословни, но вкусни ястия. За жалост е далеч и го посещавам само понякога на връщане от работа.

Следват чистене, пране и гладене. Чудесно е, че си взех от България ултразвуковата пералня, защото за голямата трябва по-голямо количество дрехи и то от определен цвят и вид. Споменатият уред представлява диск (диаметър около 7 см и дебелина 1 см) с кабел. Още от къщи я използвам за фини дрехи и дантелено бельо. Това ми е ръчното пране, всъщност трябва само да изплаквам, устройството върши прилежно останалото (разбива до молекули следите на ежедневието).

Освен още потриване присъстват и: подготовка за седмицата (няма как), писане на статии/доклади (трябва да се поддържа форма и да не се изостава от научния фронт) и най-приятната част – постове за блога и персонални мейли до най-близките и най-нетърпеливите. Това продължава и в неделя.

Естествено има малко телевизия, понякога дори следобедна дрямка.

Късният неделен следобед е посветен на грижа за себе си – кожа, коса, маникюр и пр. Не изглеждам така (както изглеждам) от само себе си. Човек не може да кара (вече) само на ген.

В резултат на всичко, свършено през уикенда, се чувствам заредена и способна да посрещна предизвикателствата на новата седмица.